НАТИСКТ ПРИ ПИСАНЕ

Вижте подписите на "червения кардинал" - Ришельо и на "железния канцлер" - Бисмарк, и двамата люде на желязото и кръвта. Буквите са едри, което е признак на повишено лично самочувствие. Те заемат голямо пространство на хартията, каквото са заемали на дело и носителите на тия подписи: Ришельо и Бисмарк са "големи хора", тяхната власт се е разпростирала над големи народи, над силни държави.

Буквите и в двата подписа са свързани - признак на логична последователност в мисъл и дело. Ала туй, което особено се хвърля на очи в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята. Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури.

Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци. Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни".

Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила. Такъв почерк имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота. Разбира се, подобни почерци не винаги показват душевна слабост и безволие. Често, както е случаят с приведения тук образец, те показват само липса на борческа сила и воля за мощ, но не и липса на постоянство и способност за тиха и плодотворна работа, където взима участие най-вече въображението.

Нека сега преминем към разглеждане на натиска като отделен графологичен признак, така както се среща най-често изразен при писане. Преди всичко, графологичният разбор на почерците показва, че натискът, изразен в надебеляване най-вече на ония черти от буквите, които слизат надолу, бива разпределен или равномерно, или неравномерно. При равномерното разпределяне на натиска, както трябва да се очаква, надебеляванията следват правилно възходящо-низходящия ритъм на писането. При неравномерното разпределяне, надебеляванията са тъй да се рече разхверляни безразборно, фиксирайки очевидно миговете на внезапни волеви импулси, внезапни пориви на сила и изблици на енергия. Наблюденията, впрочем, показват, че уравновесените натури, които се отличават с устойчивост в чувствата и с равномерни приливи на енергия, показват уравновесеност не само в надебеляването на буквите при писане, а и във всичките си движения - походка, жестове и пр. Същото съответствие в движенията имаме и при импулсивните натури, чиято дейност се характеризира с отделни, нередовни изблици на енергия.

И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията.

Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав.

Неравномерният натиск, който следва възникването на отделните изблици на енергия, показва импулсивни действия, силна афективност, която нарушава душевното равновесие на човека. Работата на хора с такъв почерк добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато. Мине ли, обаче, критичният момент, отслабне ли афективното напрежение, те изпадат в пълно бездействие. Изобщо, действията на тия хора, които са изобщо сприхави и избухливи, страдащи често от вътрешното стълкновение на противоречиви склонности, повечето пъти се мотивират от афектите. Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект.

Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора със силни чувствени влечения. Такива хора не се спират пред нищо при тяхното задоволяване. Двигател тук е силното желание, непреодолимото чувствено влечение.

Когато при писането тънките линии преминават в силно надебелени, тлъсти черти - това е белег на похотливо въображение.

Лесно е да се предвиди, че слабият, намести неравномерен натиск при писането показва липса на самоувереност, колебливост, неспособност у човека да вземе едно определено решение. Такива хора често страдат от вътрешни раздвоения и безпокойства, те се самоизмъчват от безпричинен страх и безпредметни опасения.

Натискът показва и други разновидности, но тези са най-главните. Очевидно и той като разгледаните в по-предишните статии графоложки признаци, е само една съставка от сложните графологични резултанти, характеризираща известна проява на волята.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube