Д-р Ел. P. Коен

МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА

ОТНОШЕНИЯ — "АЗ - ТИ"

Това е едно отношение, което съществува от първия ден на светлината, на света. И като премине човек през всичките отношения на живота, пак идва до това — Аз - Ти. Две думи, които лесно се произнасят, но които крият в себе си всички проблеми на живота. Всички радости и скърби, всички страдания и успехи са тясно привързани към тази, да се изразим в модерен стил, ос на живота.

В своя първичен смисъл "Аз", това е израз на творческия принцип в живота. Това е Родоначалникът на битието, Бащата на всичко, мъжкият принцип. "Аз" има живо отношение към всичко в живота. Той е двигателят. Той е олицетворение на мъдростта, която огрява всичко. Чрез "Аз" се прониква в целокупността на битието. Чрез него се свързва всяка част с друга. Чрез него се подържа хармонията с цялото, което е самият "Аз".

"Ти" е мекият, женският принцип, създаденото, сътвореното. Той е принцип на възприемането, на приспособяването, на растенето, на поляризацията. В него се включва всичко съществуващо на земята и навсякъде в небесното пространство. "Ти" е сътвореното. То е подложено на един вечен процес на разцъфтяване и развитие. "Ти" е проявеният "Аз", проявеният мъжки принцип. Като принцип на разцъфтяването, "Ти" е символ на любовта, на движението.

В своето първично отношение "Аз" и "Ти" са израз на едно цяло, което се проявява в творческия принцип на мъдростта и в двигателния принцип на любовта. Сам по себе си това е един напълно затворен в себе си кръг, в който се проявяват в идеална хармония всичките процеси на живота. И като сведем тези първични "Аз - Ти" на земята, в своите чисто земни форми, тогава ще разберем пътят, по който първичното, неограниченото, космичното е взело чист земен, относителен смисъл.

Днес под "аз" се разбира всяка единица, всяко същество, което има отношение към останалия свят, който е "ти". Едновременно това "аз" е и "ти" за всичко останало подобно нему или от друг разред жизнена същност. И тук, между това "аз", което е в същото време и "ти", има вечно движение, един вечен кръговрат от отношения-хармонични и дисхармонични, разумни и неразумни. В земното понятие "аз-ти" се крият всички изисквания и нужди на личността, взета по отношение на себе си и по отношение на другите.

В това човешко понятие, дълбоко погледнато, веднага проличава една липса. Веднага се вижда, че "аз"се нуждае от "ти" и "ти" се нуждае винаги от "аз". Тв се дирят и попълват. "Аз" и "ти" обособяват цялата човешка личност в себе си като едно взаимно допълнение — ум-сърце. Затова виждаме и външно в живота, "аз", мъжът, умът, дири "ти", жената, сърцето като част допълваща човешката личност. В тътен смисъл понятието "аз-ти" взима в живота чистото отношение мъж-жена.

Може смело да се каже, че целият живот на хората днес, па и в миналото се е движил все под знака на това отношение "аз-ти" - мъж-жена. Целият обществен строй, в края на краищата се свежда към това отношение. Днес е на мода да се говори, че капиталът е двигател в живота, че стопанските, икономическите условия са причина за преобразяването на света, че петролът, напредъкът на техниката са двигатели в социалния живот и пр. и пр. Ала в глъбината на всичко лежи това отношение "аз-ти" – мъж-жена. Те са. взаимните двигатели на всичко в живота. Те, обаче, не са всичко, не са цялото битие. Те са само символ на нещо друго велико, което е същинската основа на живота. Казано на окултен език, те са малка проекция на космичния мъж и жена, на принципа на мъдростта и любовта. Съвременният човек, обаче, не може да. мисли върху тия неща, те са толкова отвлечени.... Той е достатъчно силно влюбен в себе си, което едновременно значи "аз" и "ти", за да не може да мисли за нещо друго. И ето, най-важният двигател в живота-себевлюбването. То движи материалния свет на хората. Себевлюбването преобразява картата на земята, разрушава градове, премахва държави, въздига хора на обществения подиум, унизява ги до безнадеждност. Себевлюбването повдига походи за завладяване на чужди страни и земи. През разните епохи на човечеството то е обличало своите дела в разни "благородни" имена. Например, днес походите за завладяване на някои страни се наричат с красивата дума "освобождаване на народите*, "внасяне ред и правда" в страната и пр. и пр.

Ала себевлюбването е преди всичко едно психологическо отношение между "аз-ти", между мъжа и жената. Затова е тази вечна лутаница, това вечно взаимно търсене. В него се заражда целия психологизъм на съвременния живот, цялата тази трагикомедия на живота. Отношенията между съвременния човек - мъж, жена не са естествени, хармонични, творчески. Те вървят под знака на взаимните влияния, на различните господства. Било е време когато жената е господствувала над света, а в нашето историческо време видимо мъжът господствува. Жената представа задния план на фотографическата снимка на живота. Днес жените повдигат зов за освобождение, за изравнение с мъжа. В този повик има нещо твърде справедливо. Издигането на жената ще изправи твърде много от това, което създаде мъжът. Думата не е за едно изравняване, при което жената добива мъжки облик, за да измества мъжа. Това вече днес става в много страни. Жената днес замества мъжа дори и във войската.

В живота хората дойдоха до ново смешение на понятията. Стремежът да се дойде до една пълна хармония между мъжа и жената, чувството за зачитането на жената като еднакво ценно на мъжа същество се изроди в едно борческо желание за изместване на мъжа от обществения живот, въобще от функциите му на двигател. Това последното дори е лъжливо схващане. Жената, стоейки зад мъжа, е била досущ всякога в исторично време най-големият двигател в живота.

Тя е издигала и сваляла монарси, създавала и съсипвала големи държавници, издигала е даровити хора, създавала е музиканти, художници, учени, военачалници и пр. и пр. И тяхното дело, не е нищо друго освен резултат на влиянието на жената върху мъжа - резултат от въздействието на "ти" върху "аз". Колко от тези възможности и сили ще останат, когато жената се облече във всичките грижи и служби на мъжа днес? Не, това е едно ново недоразбиране на взаимоотношенията между първите елементи на живота — "аз-ти", мъж-жена.

Изравнението на жената с мъжа трябва да се изрази в съвсем друга насока - в едно допълнение на делото на мъжа на земята, в облагородяване на това дело, в създаването на това, което културата на мъжа, на ума е пренебрегнала. Наистина, мъжът създаде в своята видима хегемония в света една култура на ума. Всъщност тя е една култура на суровостта, на студенината, на егоцентризма. Освобождението на жената би трябвало да се изрази най-малко в допълването на тази култура на студ и себичност на мъжа с една култура на сърцето, на топлината, в пресъздаването на тази себичност. Жената е символ на любовта, на топлината. Тя трябва с всичкото си съзнание да сътвори на земята една истинска култура на любов, търпимост, мекота и топлина, една култура на сърцето. Това е най-насъщната нужда на човека, на човечеството днес.

Вземете жената като майка, като съпруга. Тя далеч не е застанала на своето място. А тя държи ключа на живота в своите ръце. Колко майки могат да се похвалят, че са родили синове и дъщери - човеци, с висок идеал, с человеколюбиви стремежи и възможности, със светла мисъл, работници за преусъвършенствуването на живота! Колко жени съпруги могат да се похвалят, че са издигнали своите мъже, че са ги насочили в един истински път на творчество, в път, в който се твори благо за всички. Естествено, има в широкия свет много майки, които са достойни за името си, има и много съпруги, които са достойни за своето име и положение. Така ли е, обаче, с всички жени-майки и съпруги в света? - Днес жената поддържа и е потънала напълно в културата на мъжа. Тя негли я поддържа напълно. Тя живее, за да удовлетворява всички прищевки на мъжа, за да оформява по-добре културата на насилието, на разрушението, на крайния студен интелектуализъм. Тя, майката, която ражда синовете, мъжете на земята, поддържа разрушението и тика своята рожба натам.

*

В живота има една същност - това е човекът. Той е поляризиран в други две същности . "аз" и "ти". Те от памтивека са все така разделени. В своето цяло "аз" и "ти" са символи на две космични същности, на два велики принципа, които движат живота навсякъде. Те са принципите на мъдростта и на любовта. В своята истинска същина те са едно. Работят, обаче, по различни методи. Целта на тяхното дело е една и съща - съвършенството на живота. На земята "аз" и "ти" са разделени, било вътре в човека като ум и сърце, било вън от него, като мъж и жена. Вместо да бъдат единни, умът и сърцето в човека, се теглят в различни посоки. Тази дисхармония създава вътре в човека цялото му нещастие. Раздвоеният в себе си човек няма свой идеал, не може да бъде полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите.

От вън, човекът поляризиран в мъж—жена, живее също един напълно раздвоен живот. Наистина, това малко "аз—ти" постоянно се търси; "аз" дири непрекъснато "ти" и "ти" дири непрекъснато "аз", ала в историята на човечеството този вечен кръговрат, този вечен жизнен кръг не е дошъл досега във вътрешна хармония. Бидейки полюси "аз" - мъжът и "ти" - жената, би трябвало да се привличат за единен хармоничен, творчески живот. Всъщност, за мъжа и жената, точно когато се привлекат, започва началото на тяхното раздалечаване. Между тях се заражда великият процес на разделянето, на противоположностите, на несъгласието. Заражда се борба за господство. В своето неравно господство, мъжът създаде една култура на грубостта, суровостта и студенината. Видимо господствуващ над жената, мъжът я въвлече като съучастник в неговото дело на себичност. Жената владее живота отвътре, ала не със своята истинска същност, която е любов, търпимост, благородство. По методи и разбиране, тя прилага това, което културата на мъжа е създала на земята. Затова животът върви от развала към провала.

Принципът "ти" - жената, която фактически държи ключовете на живота, трябва да създаде на земята друга култура, която да внесе в живота туй, което културата на ума, на мъжа, не е съумяла да внесе. - Една култура на сърцето, на благородството, на любовта, на истинското творчество, която освобождава от грубото и извисява до небето, ще постави в хармонично отношение тази поляризирана същност - човека, ще обедини тия две същности в едно единно цяло.

Поставил човек в себе си тези две свои съставни части "аз-ти" в едно хармонично отношение, в едно единно цяло, поставил в себе си мъжа и жената в пълна хармония, тогава той се извисява до своя космичен първообраз, който е синтез на съвършенството.

Чрез една истинска култура на сърцето, на любовта, човек ще намери своя път, основното отношение в живота - "аз-ти" мъж-жена, ще намери своето единство и животът ще се извиси до своя духовен първообраз. Животът ще стане истински, творчески динамичен.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube