ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Б. Боев

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Пролетно утро. Цветята на Изгревската полянка още са окичени с росни капки, които блестят по тях като малки слънца. Чисто синьо небе. Сливите. ябълките, прасковите и пр. отрупани с снежно-бели цветове, дават вълшебен вид на обстановката. Безброй пчели около цъфналите дървета.

Учителят е на полянката. Няколко братя и сестри са около него. Постепенно тая група расте и скоро става грамаден кръг около Учителя. Води се оживен разговор. Става въпрос за мирогледа. Учителят казва:

– Има философия на глупавите и на умните хора. Има философия на болните и здравите хора. Има философия на грешните и на праведните.

Представете си едно езеро. Ако прекъснеш всички негови връзки с изворите, какво ще стане с него? Ще изсъхне. Това става с човека, когато прекъсне своите връзки с Разумния свет, който лежи в основите на цялото битие. Тогава какво ще стане с него? В края на краищата той ще се лиши и от този малък живот, който има. Това е прекъсване връзката с Реалното в света.

– Защо са страданията в света?

– Те се дължат на отклонение от великите закони на живота. Препятствията, т си имат и добрата страна. Те карат човека да мисли и да развива своите сили. Един старец на умиране дал на сина си една тояга и му казал: „Щастието ти е в тая тояга". Синът я взема и постоянно я носи със себе си, все в очакване да му донесе щастие. Но щастието не идвало. Един ден като вървял, нападнал го един бик. Той в борбата, за да се защити, дигнал тоягата и почнал да удря бика. Тоягата се строшила и скритото в нея богатство излязло. Той казал: "Защо не дойде тоя бик преди 10 години?" - Че и при вас идва бикът. Идва някоя голяма мъчнотия, някое голямо страдание и вие се натъквате на едно голямо богатство, скрито във вас.

Човек носи всичко в себе си. Разумната природа изисква, това което ни е дала, да прорасне.

– Кое е новото, което иде?

– Новото, което приближава, е Любовта. Тя е извор непрестанен, от който всички добродетели извират. Чрез нея можем да добием знанието и свободата, но понеже не сме разбрали любовта, ние мислим да добиваме знанието по нашему, и затова го изгубваме. И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме.

Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.

Не могат да те обичат, докато не си обичал. Не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал.

Велики са законите на любовта. Това, което обичаш, ще го придобиеш . Затуй това нещо, което искаш да придобиеш, трябва да го обичаш!

Мощно е действието на любовта! Този, който обича, расте. Расте и този, когото обичат.

Когато обичаш някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена.

– Какво трябва да се прави сега?

– Сега почнете служенето на любовта. Наблюдавайте добрите хора. Търсете хора да ги обичате.

Разрешението на всички въпроси е в любовта. Ония хора, които искат да поправят хората, трябва да имат любов.

– От какво страдат сега хората най-много?

– Сегашните хора страдат от разединение.

Няма по-хубаво нещо от това, човек да счита желанията на другите хора като свои желания.

– Как може да се достигне до щастието?

– Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как.

Кога го сте нервен, вие се демагнетизирате, вие разпръсквате щастието си. Ще бъдете търпеливи. Някой за нищо и никакво се дразни.

Щастието е резултат на служенето - служене от любов. Ако не знаете добре да слугувате, не можете да имате постижения.

Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода. Омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да им бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите им и направете им нещо.

Най-първо сутрин ще призовеш Великата Разумност, ще отидеш при Нея и ще кажеш: "Каквато работа желаеш, ще я извърша". Не веднъж на годината да правиш добро, но всеки ден да правиш микроскопически добрини. И тогава сърцето ти, умът ти и душата ти ще работят добре.

За да постигнеш нещо, трябва да работят едновременно умът и сърцето.

Събирайте най-хубави мисли в ума си. Събирайте най-хубави чувства в сърцето си. И събирайте най-хубави постъпки във външния си живот.

По какво се отличават добрите хора? Те мислят за другите, а пък лошите мислят само за себе си.

Вие да живеете за другите, а пък другите да живеят за вас.

Това е новото учение!

Ще дойде, ще дойде новото. Ледовете се топят вече!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube