Боян Боев

ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ

Миналата есен в София имаше изложба на международната организация "Труд и радост". Тая изложба събуди доста голям интерес в обществото. Ще споделя с читателите мислите, които се явиха в мен във връзка с тая изложба.

Всичко беше направено в изложбата, за да се покаже, що е сторено до сега, за да се свърже труда с радостта. Всичко беше представено с вкус, с художествен усет. Изреченията, които красяxa тук-там стените, също така показваха основната идея на тая организация, нейните стремежи и идеали.

Някои от надписите изтъкваха необходимостта от свързване на труда с радостта:

"Радостта и трудът ще прекратят социалните борби. С това се обяснява световното значение на тая идея. И ония. които служат на тая идея, служат на мира, толкоз необходим за живота на човечеството". (Д-р Вълчев - България)

"Работата се тълкува като нещо, което органически е свързано с душата" (Проф. Луварис - Гърция).

"Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния).

"Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия).

Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ".

"Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа".

"Добра светлина - добра работа. Зеленина във фабричния терен. Топла храна в работилниците. Спорт в работилниците. Красиви и здравословни работни помещения".

Общите впечатления от изложбата са добри. Всички тия благородни усилия са хубави. Тия идеи и начинания са полезни и необходими. Но това е само външната страна на въпроса. Обаче всеки въпрос си има външна и вътрешна страна. И ако се разгледа само едната страна, ще имаме едностранчиво схващане по въпроса.

Вътрешната страна на тая идея е разглеждане на въпроса: кой е подтикът за труда?

Дали личните интереси, задоволяване на личните материални нужди подтикват човека към труда или подтикът към труда е любовта към другите, без оглед на това, дали ще получи нещо срещу труда?

Додето подтикът към труда не иде от глъбините на душата, не засяга най-възвишените нейни струни, дотогава трудът ще бъде като тежест, като бреме, макар и необходимо. Тогава трудът - каквито външни удобства и условия да се дадат - ще има една тъмна, отрицателна страна. Той ще бъде труд на принуждението.

А кой е единственият онзи подтик, чрез който най-ценното, най-красивото и възвишеното в човешката душа се влага в труда? Това може да направи само любовта.

Днес, както и да е организиран трудът, всяка произведена вещ е свързана с мислите за лични материални изгоди. Целта на труда е да се задоволят, в края на краищата, личните материални нужди. Това се отнася както до работодателя, фабриканта, така и до работника. В това няма никакво престъпление, но до тогава трудът ще бъде предимно един механичен процес. За пробуждането на душата трябва да се даде на труда по-голям подтик от днес съществуващия. Може да се даде по-голям подтик към труда чрез външни удобства, чрез по-благоприятни външни условия и пр. Това е хубаво, но този подтик няма да бъде дълбок. Такъв подтик не е в състояние да раздвижи всички сили на душата.

Но човечеството не седи на едно и също стъпало. Това състояние на нещата отговаря на днешната степен на човешкото съзнание. Но кой ще бъде новият подтик към труда?

Едничкото, което може да раздвижи дълбоките сили на душата, това е, когато човек вложи в своя труд великия подтик на жертвата за другите.

Ти ще работиш от любов към тия, които обичаш!

И тогава трудът ще бъде свободно творчество. Той ще представлява широк замах на човешката душа, пълна нейна проява!

И само тогава трудът ще се освободи от ония рамки, които ограничават душата. Днес тя не може да се прояви. Тя е окована, без крила.

Защото истинското поле, в което душата работи и се проявява, това е любовта! Това е издигане до възвишените сфери на идейното.

До когато основата на труда е интересът или принуждението, този труд не може да буди оная радост. Такъв труд раздвижва само плитките, повърхностните сили на душата. А онзи труд, в чиято основа е любовта, той привежда в активност всичките ù сили и заложби.

Това е вече животът на пълния човек!

Днес човек още не живее пълния живот, понеже целият той не участвува в труда! Възвишеното в него не взема участие в неговия труд.

При новия подтик към труда, последният ще бъде пълен с висша поезия. Не само това, но и целият живот ще бъде пълен с поезия. Знае се от оня клон на окултната наука, наречен психометрия, че всеки предмет е напоен невидимо с мислите, чувствата и желанията на всички тия хора, които са. го изработили или са имали работа с него. Въз основа на това един сензитив, като пипа един предмет, може да говори много и много за лицето, което е носило предмета, може да опише сцени от неговия живот, може да опише неговите мисли, чувства и пр.. Да си представим, че някой произвежда един предмет с оглед на някои свои лични интереси. Този предмет ще бъде вече напоен с неговите обикновени мисли, чувства и пр. Който носи или употребява този предмет, той няма да почувствува нещо особено, от по-възвишен характер Но когато ти изработиш една дреха или друг предмет за оня, когото обичаш, ти си вложил в предмета вече най-благородното, най красивото и чистото от своята душа. И тогава тоя, който ще употребява този предмет, ще влезе в контакт с възвишените мисли и чувства, които си хранил в своята душа. Той ще почувствува нещо слънчево и музикално в себе си!

И когато любовта стане подтик към труда, това ще създаде една светла атмосфера навсякъде в живота. Това се отнася до всички видове труд. Това се отнася и за жилищата. Ако градят къща хора, които имат любов към тия, които ще живеят в нея, тогава те ще създадат една съвсем друга аура на къщата и живущите в къщата ще почувствуват това.

Днес има прегради между душите. При новите методи на труда тия прегради ще изчезнат. Новият начин на труда е най-прекият път за единение на душите.

Оня, който твори, подтикван от любов, той ще живее в радост, той ще бъде щастлив. Ето изворът на щастието! Това е, именно, вътрешната страна на въпроса за труда.

За да стане това, трябва да стане коренна промяна в съзнанието на хората. Това може да стане, само когато се събуди у хората усет за цялото. И това е, именно, което новата епоха носи със себе си.

Новата вълна, която иде в културата, в трудовия живот ще се изяви като нов подтик към труда. И това не е нещо произволно. То ще дойде по законите на развитието. Защото днес е епохата, когато се събуждат нови сили, нови страни на човешкото естество.

Каквото и да правиш - и най-малкото - даже и когато подаваш чаша вода някому, ако го правиш от любов, тая постъпка се издига до едно величие, до една красота, като че ли сваляш небесното на земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за другите, без да чака нещо за себе си. В тия работи той се издига в своето съзнание до високия планински връх на Духа, в тия минути неговата дейност е свещенодействие. Целта е трудът да стане свещенодействие.

Тогава трудът ще престане да бъде обикновен труд или мъчение или принуждение, но ще се издигне до оная дейност, която наричаме работа в истинския смисъл на думата.

Творчеството е велик извор на щастие, на радост. Днес трудът не се явява за човека като творчески процес. Всичко се върши механически, с оглед на лични интереси, или по принуждение. Творчество имаме там, дето имаме свобода. А човек се проявява в своята свобода само тогава, когато работи от любов към Безграничния, към Цялото, към всички! Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения.

Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват. А това може да стане, когато подтикът към труда стане любовта.

Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота! Тогава ще има условия за постижение, за реализиране на възможностите, които крие човешката душа в себе си.

Това са перспективи на бъдещето. Това е направлението, в което ще се развие културата. Но всеки човек може, повече или по-малко и сега да почне да действува в този дух, като гледа всеки ден в малък мащаб, в микроскопичен мащаб, покрай многото работи, които прави, да направи и някои постъпки, от които не чака нищо за себе си, а ги прави само от любов. Тия опити са. добра подготовка за новото, което иде. И може постепенно да увеличава броя и важността на тия постъпки в своя живот, додето дойде до положението, щото всички свои сили, заложби, дарби, способности да вложи за другите, за цялото!

Някой ще каже: "Как ще се организира животът при тия новите условия на труда?" - Човек не трябва да изгражда механически рамки на новия живот, който иде. Външните форми на обществения живот ще се менят постоянно. Това е един процес, който зависи от дълбоките закони, вложени в цялата природа и в човека.

Човек може да знае, обаче, още от сега, че тогава животът ще бъде организиран много по-добре, отколкото сега. Общото организиране на живота в този дух ще дойде естествено. Целокупният живот в природата е именно така организиран вече. Правят изключение само няколко природни царства, които са на по-низка степен на развитие.

Взаимопомощта, служенето, жертвата са законите, на които се крепи животът на цялата природа. Ако изучим разумните сили, които работят в природата, ще видим, че всички висши, напреднали същества работят в този дух. И когато човек се издигне до новия подтик на труда, той ще влезе в хармония с цялата природа. Именно, тогава тепърва ще бъде в хармония с природата.

И тогава ще престанат всички страдания и противоречия в обществото, които имаме сега. Защото, както имаме между напредналите същества идеални отношения и условия, благодарение именно на спазването на горния принцип, същите резултати ще дойдат при спазването на този принцип и в човешкото общество.

Сега човек страда, понеже животът му не е в съгласие с великите закони на природата. Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение:

Всички същества са едно цяло. Всички те са клончета на едно велико дърво. Органите на растението работят за цялото. Това е условие за тяхното собствено благоденствие и напредък. Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот.

Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина. И затова именно, когато човек тури като подтик на своя труд любовта, тогава той работи в хармония със своето висше естество, което е истинската му същина.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube