ЧОВЕШКАТА ДУША

Животът на земята е подложен на едно постоянно ограничение. Човек е всячески обвързан от оня порядък, който сега съществува на земята. Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува.

Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.

Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко!

Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта.

Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа.

Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата.

И за да се пробуди висшия живот на Любовта у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа. В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина.

Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано:

"И направи Бог човека по образ и подобие свое".

Душата на човека прониква неговото тяло. Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях. Тя прониква целия космос, но е същевременно извън космоса.

Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи.

За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на Любовта. Сега каквото и да се говори за Бога, за Любовта, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителност, защото сама принадлежи към нея.

Носителка на Божията Любов. душата ще я реализира в целокупния живот на човечеството. Тя ще създаде новата култура, която носи девиза:

"Всичко в света е за благото на всички”.

Това е една малка светлинка от учението за душата, в която Бог живее.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube