СФЕРА НА МЕРКУРИЙ

Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено Търговско заведение, да речем в някое стенодактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкият бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини,от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесния говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурий – отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар – нещо. което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели. Както и да е, но двамата богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка. Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите.

Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум. Те често правят големи пакости, но са така остроумни и находчиви, когато дойде ред да се оправдават, така ловко се изплъзват от затруднението, в което са попаднали, че неволно будят симпатия у околните. Иска ти се да отдадеш техните пакости на една невинна игривост, на един преждевременен изблик на умствена енергия, която Търси по някакъв начин да се прояви. Симпатията си към тоя род деца народът изказва с израза "хитро дете".

Но да се върнем в нашето заведение. Ако се вгледаме в един от машинописците, който в момента замества и е седнал на неговото писалище, ще видим, че той е типичен меркурианец. Не ще и дума, че чисти меркуриеви. типове се срещат твърде рядко – повечето хора са обикновено смес от няколко планетни типа. Така че, да се възползуваме от тоя рядък случай и да снемем една скица "от натура" на чистия меркуриев тип.

Лице овално, твърде продълговато, с изострена брада. в случая, тя не е особено заострена и удължена, защото имаме пред себе си един доста енергичен тип, с по-устойчива и съсредоточена воля. Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо. Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро. Изпъкналите форми тук изобщо имат тенденция да се сплескват, да се изравняват. Това е особено характерно у меркурианката, чиито телесни форми – иначе гъвкави и еластични – далеч не обладават оня разкошен разцвет, какъвто показват, например, формите на венериния женски тип.

Тялото е тънко, стройно, лекоподвижно. Движенията – бързи, пъргави, нервни – се придружават с чести жестикулации. Ходът е същия – чевръст, пъргав. У някои меркурианци с венерин примес, ходът дори е някак "танцуващ". Не напразно измежду меркурио-венерините типове – мъже и жени – се срещат нерядко отлични танцьори.

Ние снехме тая бегла скица, наблюдавайки нашия меркурианец в бюрото. Но където и да го срещнем, ще констатираме все същите основни черти. и във физиономия, и в характер.

Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуровия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, неорганизаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта – като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизма на простото регистриране, копиране, преписване машинописно.

Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланик на боговете. с това е символизирана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий – планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства.

Навсякъде, където има разпространяване и обмена чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера.

Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието – всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера.

Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати – юристконсулти, са силно проникнати от меркуриерата сфера, към която гореизброените служби принадлежат.

Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или, както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй.

Издатели, печатари, книжари – сътрудници в разпространяване на словото – принадлежат също така към меркуриевата сфера.

Ала еднаот най-мощните сили, които действуват в сферата на Меркурий, изразявайки негли най-типичната му функция – разпространението, това е пресата. Не напразно в наши дни наричат печата осма велика сила на света. Печатът. респ. журналистите, така силно белязани от Меркурий, носят всички добри и лоши качества на тоя лекостъпен, бърз и ловък бог. Ако те са понякога така повърхностни ако с такава лека ръка и сърце изопачават фактите, ако злоупотребяват с словото, това сигурно не е техен грях, а на самого бога Меркурия. Защото нали той е, който според митологията и древните предания, одарява хората с буден ум, и прозорлива мисъл, с красноречие и изобретателност, ала и той е, който им дава оръжията на хитростта и лъжата, злоупотребата с словото, всичката онази изтънчена изврътливост на разсъдъка, всичката оная перверзна фантазия, която е така характерна за мошениците и крадците.

Трябва, обаче, да поменем, че тия отрицателни прояви на "Меркурий", сир. на онова велико космично течение на мисълта, което слиза към материалния свят, се дължат на своеобразните пречупвания на средата, която в случая е среда на грубите животински страсти и нагони, дето цари "борбата за съществувание".

Лесно е да се предвиди, следвайки закона на съответствията, че към сферата на Меркурий принадлежат и всички учреждения, които обслужват кореспонденцията, и които работят. следователно, с съобщителните средства: пощи, телеграфи, телефони, радио и пр. А също така и морските и сухопътни транспортни средства.

Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир. допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева – Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер.

Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът. Рожба на така нареченото "трето съсловие" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха.

Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената "интелигенция" – меркуриев цвят на юпитерова почва, един своего рода "аристократичен елит" на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на "цилиндъра и бастуна". Вземам тези две думи като характерни символи. При това не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. "Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си "Социология на зрелостния изпит" , даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч?"

Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси.

Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици.

Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и "Тъмните полукълба" на Юпитер и Меркурий – и то в голяма степен.

При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа. И особено, това на Уран.

Но този въпрос излиза из кръга на настоящата статия и изисква специално разглеждане.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube