СЪБУЖДАНЕ НА ЦВЕТНАТА ПЪПКА

Свенливо бе приведена надолу

Затворената малка цветна пъпка,

в листенцата ù нежни беше скрито

Сърцето ù невидяло зората.


След тъмна нощ и зима във земята

Подаде тя главица в светло утро,

И в миг ветрец игрив и росни капки

Помилваха, целунаха я чисто.


Но тя мълчеше кротко замечтана,

И чакаше и тръпнеше свенливо,

А пърхаше в сърцето ù копнежа

По нещо светло, сияйно и красиво.

И ето, миг свещен – небесна радост!

Докосна слънчев лъч цветеца-пъпка,

Разтвори се сърцето ù, полъхна

във ответ и нейната любов и младост.

s.

ПРЕДПРОЛЕТНИ ВЕСТИТЕЛИ

Те само чакат слънце да надникне,

И чист лазур да се усмихне,

Излитат шумно, дружно под стрехите

И малките им флейти нагласени.


Ту сгушени на малко клонче гладят

Перцата си от слънце озарени,

Ту пък чевръсто скачат и чирикат

Доволни птичките, че дълга зима

Умора вече сеща и заспива.


И с тая песен чик-чирик безгрижна

Разказват те за млада пролет,

Що чака.там зад планината снежна

И носи радост волна и безбрежна.

s.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube