Олга Славчева

БЕН АМИ

Веднажди Бен Ами отиде при моллата

И го помоли да му каже право,

Коя религия под небесата

Е най-добра, най-истинска и здрава.


Дали еврейската с пророк Мойсея,

Или учението на Гоатама Буда;

На турците ли ще е архиерея

Или Христос – Месията на Юда.


Тогаз Моллата със ръка поглади

Си бялата брада, очи възведе

към свода син и къмто госта млади

Приведе се и почна таз беседа:


Една е истината свята в тия вери,

Но само в разни времена родени.

Различие в тях не мога да намеря –

От Бога всички са благословени.


Не виждаш ли, че във всичките учения

Законът е еднакъв: люби Бога

И ближния! Тук има ли съмнение?

Различие в тях да видя аз не мога.


Която щеш от тях си ти избирай

Но тия заповеди само не забравяй!

Във буквата се много не зазирай,

Духът търси и него не оставяй.


И Бен Ами възихтен се изправи

Понечи да си тръгне, но застана,

Дълбоки теманета кат направи,

Туй слово в отговор захвана:


– И аз така си мислех на сърцето,

Но рекох си, да питам и Моллата,

Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата.


Възрадван Бен Ами си тръгна,

Сияние огрея му лицето.

От устните му песен се изтръгна

Извираща дълбоко от сърцето.


– О, Господи, мой Татко вековечни!

Гласът ми чуваш ли как блика?

Това е обич сладка, неизречена,

Която слаб е да мълви езика...


И утринните пролетни зефири

Подзеха песента с шеллата ,

Подкарани от златострунна лира

Разляха радост, щастие на земята.

* * *

МЛАДОСТ

Още са светли багрите дивни,

Младост в живота ми, младост!

Още са звездни и звучни нощите,

Песен и блян се преплитат.


Още извива низ стръмнините

Пътя ми – ручей планински,

Мамят красиво там далнините

Будният поглед за всичко.


Още са силни жажда и порив,

Вечното слънце зове ме

В житни полета и плодни градини –

Крепки за труд са ръцете.


Още далеч е там в низините

Равния път на отмора,

Младост разцъфнала, спри и попей ми,

Дивна е твоята песен!

S.

* * *

ТИ

От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна,

Вековете дълги шепнат спомени за Тебе.

С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите

И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините.


От далече идеш Ти и носиш мир небесен,

Руùни вековни падат в стъпките Ти светли;

Като слънчев изгрев носиш радост и надежди

И събличаш и отнасяш старите одежди.


От далече идеш Ти, разливаш дар обилен,

И роси в сърцата влага, семена поникват;

Като майка с необятна обич към децата,

Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата.

S.

* * *

ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ

Слънчев лъч целуна капчиците водни,

капчиците чисти литнаха с крилца.

Светлите простори срещнаха ги с радост,

и запяха дружно чистите сърца.


И запяха дружно капчиците водни:

„О, велика радост, радост след тъга!”

Трепна на небето арфа седмострунна,

трепна и засмя се светлата дъга.


„Ний сме на земята кротката надежда,

ний ще украсиме нейната печал.

Всеки цвят ще види нашата усмивка,

всеки лист копринен – чистия кристал."


С тази песен нежна капчиците водни

слязоха надолу рано сутринта,

с тази песен чиста влязоха в земята,

с тази песен тиха срещнаха скръбта.


И вървяха дружно капчиците водни,

скръб след радост светла сещаха сега.

Но в мрака запяха: „Извор ще намерим

и ще пеем всички в светлата дъга!”

Д. Антонова

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube