ПРОШКАТА

Може би няма по-трудно, но затова по-велико нещо в живота от това да умee човек да прощава. Да простиш на своя ближен от пълнотата на своята душа, от това че ти напълно влизаш в положението на другия, че ти го разбираш, че ти си надрасъл неговото състояние, че ти виждаш неговото неведение, в това соди изкуството да прощаваш. Христос, който е разбирал и живял с великия закон на прошката, е изнесъл големия смисъл на тази вътрешна проява. Той казва: "Прости им, те не знаят какво вършат!" Каква неземна любов има в тези прости думи! Каква мъдрост и познаване на хората се лъчи от тях.

За обикновения човек, прошката има две страни. Тя е творчество, велико вътрешно творчество в своята собствена душа, голямо творчество в душата на другите, на които ние прощаваме.

Прошката освобождава човека от всички гнетящи го мисли и чувства. За този, който умее да прощава не съществуват никакви обиди. Ала всеки, който се е издигнал до тази висота, той е човек справил се със себе си, издигнал на завидна висота своите добродетели. Той не е уязвим от нищо. Горд е с добродетелите си. Затова той може да прощава, той живее в любовта. От него се лее прошката като благодат и благословение. Той завладява душата на своя ближен с благостта си.

Прошката разцъфтява човешката душа. Разцъфтява се душата на този, който прощава. Разцъфтява се душата и на този комуто се прощава. Огън и радост се запалва в душите и на двамата. Благословение се излива в дома, в живота на този, който умее да прощава. Дваж по-голямо благословение се излива в дома на този, който е простен. В него се събужда вярата към доброто, вярата към другите, вярата в господството на душата над дребнавия живот на човека. А да имаш вяра, значи да хвърчиш, да имаш живи успехи във всички начинания, значи да имаш плодове на радост и смисъл.

Няма по-велико разведряване в съзнанието на човека от прошката. А ведростта е щастие. Когато има ведрина има светлина в живота. Светлината е смисъл. Смисълът е сила. Силният човек е човекът на безвъзмездната прошка.

Прости!

– И ти ще изпълниш света с благословение, със светлина, със сила и вяра в доброто. Ти ще завладееш света и ще му отвориш нови врата, нови хоризонти към нов живот.

Прошката е едно малко вътрешно изживяване, което внася светлина, което разведрява, което освобождава от всичко гнетящо. В това освобождение човек дава място на творческа радост в сърцето си, дава място на всяко добро. В това освобождение, човек слага ново начало в отношението си към другите – начало на голяма любов към всичко.

Е.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube