Д-р Ел. Р. Коен

ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ

Погледнете потайната мисъл на беден и богат; всеки мисли да се докара, да се облече, да вкуси и опита, колкото се може повече от благата на живота. Нещата днес стават еднакво достъпни и за бедни, и за богати. Бедният иска да догони възможностите на богатия, да се изравни с него поне в онези мигове на лична свобода. Погледнете към света, към хората, с погледа на знаещия, на мъдрия, и ще видите, че днес не можете да теглите линия между простия и учения. Затова, защото на учения знанието е занаят, а на простия малкото знание, което е придобил парадно облекло. И двамата инак се изравняват в живота по своите нужди, по своите страсти и слабости.

Не беше така в недавнашното минало дори. Днес общественият живот върви с бързи крачки напред. Политическите събития изравниха хората. Изравниха ги не материално, но обществено. Развитието на науката, на техниката, на обществените порядки дадоха в ръцете на всички лесно достижимо знание и възможност за забогатяване и издигане в живота. Разбира се, животът стана плитък и повърхностен, както бързината, с която се постига всичко.

Мисълта ни не е да отречем съвременния живот с неговите форми и порядки. Напротив, в него има нещо много хубава Пулсът на днешното време ни говори, че човечеството чрез общественото изравняване се освобождава от онова робско състояние на миналото. Какво по-красиво от това! Естествено е, че наред с това освобождение ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер. Ще се разшири съзнанието на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение. Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота. Ще дойде една нова преоценка на ценностите, каквато става и днес.

Един поглед върху самата същина на това изравняване. – То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви индивиди. Ние виждаме изравняването в уеднаквяване на удобствата, за постижение и притежаване на някои общи блага,

В знанието изравняване е невъзможно. Енциклопедизмът е абсурден и вреден. Знанието е свързано с усилия, с време, с практика. То е творчески процес за отделния човек.

Той твори, гради със знанието в собствената си душа. Той гради и за целокупния живот. Само знаещият може – той е творец. Знаещият, можещият е оптимист. В него няма самоизмама. Няма по-красиво от това да работиш в полето на знанието. То е двустранно – или като се учиш на постигнатото от другите или пък като се стремиш да четеш живата книга на природата. в това разчитане душата се разцъфтява и намира разрешение на трудните въпроси на живота.

В знанието няма и не може да има равенство. в него има степени на възможности и на схващания. Може да бъде оправдан в живота всеки, защото толкова знае и толкова може. Но тъкмо това ни показва, че на базата на знанието няма изравняване между хората. Знанието е импулсът на живота. в него седи развитието на човешкия дух. По него хората мерят културата на народите. Знанието е духовният барометър на еволюцията на отделната личност, на отделни общества, на дадени народи, на човечеството изобщо.

В едно направление хората днес са изравнени – всички добиват лесно и еднакви знания чрез вестниците.

Като говорим за изравняване между хората, за невъзможността да се постигне в знанието – защото в облеклото, в храната, в материалните удобства и блага може да се постигне равенство – трябва да обърнем внимание и върху една друга съществена страна на живота, в която също не може да се постигне изравнение между хората. То е областта на сърцето, светът на чувствата. Днес между хората изобщо има много малко благородни сърца. Всичките добри отношения произлизат от сърцето. Сърцето е извор на доброто. То е изходното място, откъдето се излива благодатта в живота. Има едно велико сърце, то е безграничното сърце на природата, която дава всичко в изобилие. Сърцето дава, то дава безгранично. Еднакво ли дават сърцата на всички хора? – Ето тука е най-голямото неравенство. Има сърца, които се намират в едно вкаменено състояние. Има други, които се намират в животинско състояние. Какво могат да дадат те? Животното мисли само за себе си, то само взима. А човешките сърца?

Те са толкова редки! Човек не носи в себе си сърце човешко! Тук, на базата на човешкото сърце, годно да възприеме и прояви внушенията на любовта на Бога, бихме могли да имаме едно красиво изравняване между хората. То е изравняване в жертвата, изравняване в търпимост, изравняване, което минава в спонтанно надпреварване в правене добро.

Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои опитности. Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-непринудено. Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо. Една жива наука на сърцето, ето път, през който трябва да мине всеки, за да стигне до там, където наистина всичко е равно по между си.

Има един висш свят, в който и пред който всички живи същества са равни. Мярка за това равенство е животът. Всеки, който има живот, е равен пред Бога, пред Разумността. Никой няма право да посяга върху правото на другия в това отношение. Всеки има равно право да се ползува от слънчевата светлина и топлина. Всеки има право да се ползува от благата на живота. В това направление – да се дадат тези възможности на всички живи същества, като почнем от човека, трябва да работят умните, знаещите, благородните по сърце. Те, които седят високо, трябва да покажат пътя чрез жив пример. В пътя на живота на всекиго трябва да му се дадат изобилни условия да се развива правилно – наред с материалното добро, да напредва в знание и в добродетел.

И тъй, общественото изравнение – по знание, по чин, по служба, това е безсмислица. Хората при дадени условия дори не могат да се догонят, не могат да станат еднакви. Защото биха изменили тогава на своя натюрел, на своя темперамент. Но хората, човеците могат да стигнат до там, че да се считат като живи, разумни създания, равни пред природата, която е живата майка на всичко. Пред "Майката" всички са равни, всички са еднакво мили и ценни.

Това убеждение е, което може да съгради здрава основа в обществения живот. Основа, на която могат да легнат новите форми на братство и любов между хората.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube