ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО

КОДРАНТЪТ НА ВДОВИЦАТА

Само един тънък наблюдател като Исуса можеше да открие в лицето на вдовицата, която пуска последния си кодрант в съкровищницата на храма, един истински скъпоценен камък на жертвата. Този скъпоценен камък е бил така дребен на вид, тъй невзрачен и нешлифован отвън, тъй овалян в черната пръст на сиромашията, че само прозорливото око на един опитен познавач и ценител на скъпоценни камъни е можел да открие в него рядка скъпоценност, с висока стойност.

Пред погледа на Христа, седнал срещу съкровищницата на храма, се нижат един подир друг богомолците и пускат пари. Между тях, без съмнение, има и богати хора, и хора средна ръка, и бедни хора. Мнозина от богатите, както свидетелствува евангелието, пускали много. Исус, очевидно, ги е забелязал. Ала неговото тънко око е видяло в мнозина от тия пищно облечени богаташи фалшиви камъни на благочестие и благотворителност, издаващи нетърпимия блясък на суетата и тщеславието, на външния показ. И затова погледът му ги отминава с безразличие. Още повече, че не преди много, поучавайки народа в същия храм – както се повествува в същата тази, 12 глава от евангелието на Марка – Христос изрича горчиви, ала правдиви думи, за тогавашните големци: "Пазете се от книжниците, казва той, които обичат да ходят пременени и да приемат поздрави по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията – тия, които изпоядат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение". Всички тия, които минават пред погледа на Исуса, той сякаш ги не забелязва. Ала когато пред съкровищницата се спира една бедна вдовица, като тъмно петно всред тия бляскаво пременени люде, и пуща своите скромни две лепти, сиреч един кодрант, Христос тутакси я забелязва, повиква учениците си и им казва: "Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пуснаха в съкровищницата. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот".

Тия думи, разкриващи същината на истинската жертва, са така ясни, че не се нуждаят от тълкуване. Спирайки се на тях, обаче, искам да изтъкна един съществен елемент в наблюденията на Христа, който го отличава от наблюденията на обикновените хора и им придава особена пълнота. Именно, Христос изрично отбелязва, че вдовицата пуснала в съкровищницата "всичко що имала, целия си имот" – разбира се, в дадения момент. Тази важна подробност, която тъкмо определя постъпката на вдовицата като акт на истинска жертва, не е могла да бъде узната от него по външен път. Христос, който е виждал не само външната форма на хората, но и тяхната душа, не само постъпките, а и техните истински мотиви, е узнал тази подробност по вътрешен път. Той не само е наблюдавал точно отвън, а същевременно е съзерцавал вътрешната, скрита страна на нещата. Това е истинското, пълно наблюдение. Очевидно, то става в две "полета", то обхваща нещата и събитията както "отвън" тъй и "отвътре* – една от особеностите, по които се отличава възприемането в четириизмерното пространство.

Ако епизодът за водицата ни разкриваше само тънката разлика, която съществува между жертвата, скрита по естество и явната благотворителност, така както тя се практикува от край време в човешките общества, надали би имало нужда да се спираме подробно на него. Не защото благородният образ на тая безименна вдовица, която е имала привилегията да бъде оценена и постъпката ù хроникирана от най-великия познавач и ценител на човешката душа, не заслужава припомняне. А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия. в това отношение мислещите хора се издигат до онова становище, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много". И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата.

В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава.

Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им.

Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите".

След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число.

Ако всеки член на едно общество се задължи пред себе си, не пред някакъв писан устав, пред някакъв "управителен съвет" и т.н. да отделя всеки ден по един лев, в края на годината той ще събере 365 лева. Ще ги събере неусетно, непринудено. Хората всеки ден харчат сума пари за вестници, за разни удоволствия и дреболии, без дори да съзнават това. Следователно, няма да им коства нищо ако съзнателно отделят ежедневно по един лев за общи цели. Ако допуснем, за да боравим с конкретни цифри, че такова едно общество се състои от 100 души, те ще разполагат в края на годината с една сума от 36,500 лева. Ето ви един значителен капитал, който може вече да се използува за обща работа.

Така че, вместо да се очаква от случайни подписки, от някак външно шокиращите със своята принудителност членски вноски; вместо да се разчита на благотворителността на богати членове от обществото, ще се разчита на малката, но съзнателна жертва, на единия лев, отделян от всички членове на това общество всеки ден.

Един лев – това е в случая най-малката величина: "един кодрант". Него може да отделя и най-бедният, сиреч всеки, който с честен труд си изкарва прехраната и разполага с един екзистенц-минимум. За мнозина по-заможни този 1 лев, този "кодрант" може да бъде 10, 100 лева, а може да приема променливи стойности всеки ден. Туй е въпрос на свобода, на вътрешна готовност за жертва.

Каква е практичната стойност на тоя невинен на пръв поглед метод на "кодранта", всеки може сам да предвиди. Всъщност той и днес се прилага от много хора в най-различни форми като начин за спестяване, но частично, случайно и повечето за лични цели.

Ако той се приложи свободно и съзнателно от един колектив за общо благо, ще донесе ценни резултати, както от психологично, така и от материално естество. с този метод би трябвало да се започне преди всичко в училищата, където винаги се явява на дневен ред въпросът за подпомагане на бедни ученици, за устройване на трапезарии и пр. Поставен както трябва, той може да изиграе една хубава възпитателна роля.

На тия мисли и насоки ни навежда "единият кодрант" на бедната вдовица от Йерусалим, която преди около 2000 години привлече погледа на най-великия Човек, който някога е посетил земята.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube