НАКЛОН НА ПОЧЕРКА

Наклонът на почерка е един от ония негови белези, които най-силно се хвърлят на очи. Има почерци отвесни или почти отвесни, други повече или по-малко наклонени вляво, а трети – повече или по-малко наклонени вдясно. Изследванията са показали, че наклонът на почерците се мени от 30 до 120 градуса. В случая, ъгълът се измерва в посока обратна на часовата стрелка, както е показано на фигура 1.

Разбира се, срещат се и почерци, чийто наклон е под 30°, както и такива, чийто наклон надхвърля 120°, ала те са редки и показват по-скоро анормални случаи.

На практика, почерците откъм наклон се разпадат на следните групи:

силно наклонени почерци, под 30°

наклонени – до 60°

слабо наклонени – от 60° до 80°

отвесни или прави – около 90°

наклонени вляво – над 90° (от 90° до 120°)

силно наклонени вляво – над 120°.

Като се има пред вид, че наклонът на почерка психологически съответствува на отношението между спонтанността в проявата на чувства, желания и инстинкти и задържащите импулси, произтичащи от разума и волята, лесно е да се определи това отношение за горните групи.

наклонен вляво отвесен наклонен вдясно

фиг. 1

Разбира се тук не може да става реч за някакви абсолютни количества, чрез които да "измерваме" оня душевен комплекс, който графолозите свързват с наклона на почерка – чувствителността. Душевните прояви не могат да се "измерват" количествено по тоя начин. Числените данни, които в случая се явяват ъгли, могат да ни дадат само едно приблизително указание за големината на поменатото по-горе отношение; те са един вид "количествени символи", чрез които установяваме едно съответствие между един графичен признак и една душевна проява на човка. При това, не трябва да се забравя, че наклонът на почерка е само една от компонентите на оная графична резултантна, която определя "чувствителността" на човека. Ето защо, шаблонното прилагане на оня начин за "измерване" на чувствителността, който ни дава графометърът на Швидланд, трябва абсолютно да се избягва при едно сериозно графологично изследване. Този "графометър", представя една схема, чрез която Швидланд претендира, че може да се измерва чувствителността по един точен и обективен начин . Като се имат пред вид бележките, които направихме по-горе за характера на количествените измервания в областта на графологията, както и обстоятелството, че наклонът е само една от компонентите на "чувствителността" ясно е, че поменатият по-горе графометър може да има значение най-много на едно удобно помагало.

След тия бележки, да преминем към психологичното значение, което има наклонът на почерка.

Силно-наклоненият вляво почерк означава спонтанна и невъзпрепятствувана от никакви задържащи импулси проява на чувствата. Човек с такъв почерк дава воля на своите нагони, желания и страсти да се проявяват безконтролно. Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите.

Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че,

Средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие.

Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор.

Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността.

Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен".

Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля.

И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина. Добрият, чувствителният човек, както и хитрият, гъвкавият, дипломатичният (все хора на наклонения почерк) естествено се наклоняват и се навеждат напред, първите, за да помогнат и дадат израз на своето участие, вторите, за да подчертаят своята покорност и раболепие. Наклонените вдясно почерци, които надминават 90°, показват прекалена сдържаност, неестествено потискане на чувствата, скритост, която отива често до двуличие и лицемерие (при екстремни случаи). Нормалната сдържаност, себеобладание и умствен контрол ни се дава от отвесния почерк. Премине ли се вертикалата вдясно, надхвърли ли наклонът 90°, това е вече признак на едно изкуствено потискане на чувствата, на една борба между естествените склонности и влечения на човка и "цензуриращата инстанция" на външния морал, обичаи, традиции и пр.

Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци.

Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.

Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон.

Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони.

Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон. Често, обаче, се срещат почерци, в които наклонът на буквите се мени – последните са ту наклонени (вдясно или вляво), ту прави. Очевидно, такива почерци издават една постоянна борба между волята и чувствата. И тук срещаме най-различни случаи у най-различни почерци – нещо, което ни води до най-различни тълкувания.

Има, запример, почерци, които започват с прави букви и след това, по-рязко или постепенно, изменят своя наклон, като полягат вляво. Задържащите импулси, силни отначало, постепенно отслабват и човек се оставя на свободното течение на своите чувства и на волната игра на фантазията. Контролът на ума и волята, силен отпървом, постепенно изчезва.

Среща се обаче и обратното – наведените букви, течещи като буен поток, тук-там се препречват от прави букви, които играят ролята на спирачки. Понякога дори почеркът, от наведен в началото, става към края изправен. Очевидно, тук са взели надмощие задържащите импулси на разума и волята. Трябват много и разнообразни примри, за да се проследи това колебание в наклона на буквите и да се изтъкне психологичния му смисъл, който може да бъде най-различен. Едно, обаче, остава вярно във всички подобни случаи – че тук е на лице една по-голяма или по-малка борба между противоположни групи импулси.

От всичко казано дотук за наклона на почерка, който варира изобщо между 90° и 120°, като минава през три главни посоки – наклонен вляво, прав и наклонен вдясно – е ясно, че той се явява графически символ на непрестанно вариращото отношение между спонтанната проява на чувствата, желанията, афектите и задържащите импулси. Трите главни посоки отговарят съответно на свободно проявени желания и чувства, на умствен и волев контрол над чувствата и на различно мотивирано психологически потискане на чувствата и желанията.

Така, геометричният ъгъл от 90° (разликата между 120° и 30°), който впрочем има характер на статистична величина, се явява символ на едно от най-силните напрежения на психичната енергия у човека.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube