МАЛКИ ОПИТИ

В днешните времена, когато народите трескаво се готвят за война, при която неизбежно ще има масово унищожаване на хора, безпощадно разрушаване на градове и селища, пожарища и съсипии, да се говори за едно деликатно отнасяне към живите същества, особено към ония, що стоят под нас, звучи едва ли не като насмешка.

И все пак онези, които искат да станат проводници на Любовта – най-тънката, ала и най-могъща космична сила, която започва да прониква отвътре в човешките души, трябва да започнат именно с това обичливо, деликатно отнасяне към малките същества, към малките блага и ценности на живота.

Защото една от най-великите особености на Любовта е, че тя се занимава с най-дребните, най-нищожните наглед неща в света. Великото в Любовта е, че тя слиза до най-малкото, до най-беззащитното, за да го подкрепи, подеме и въздигне. Тя не се интересува от звездните вселени, от слънцата; тя не се интересува от великите, от силните, тя се интересува от най-малките същества и неща, на които хората обикновено не обръщат никакво внимание. И ако иска човек да намери Любовта, той ще я намери там, при малките на вид, незначителни неща в Природата. Ако у човека се развие този тънък усет, чрез който да долавя фините трептения на Любовта, той бездруго ще я види в малкото, бистро планинско изворче, чиито струи се мъчат да си проправят път надолу през камъчета и скали. Любовта е скрита зад това изворче, зад неговите изблици – тя взима участие в неговия живот. Любовта е и при малките цветчета, които с толкова усилия пробиват земната кора, за да се разлистят, да напъпят и разцъфнат. Тя е и при онази дребна мушица, която е кацнала на някой цветец и се труди да влезе в него, за да посмучи от неговия сок. При всички тия малки същества, Любовта е, която действува като един скрит импулс, който подтиква, насърчава, подема и въздига.

Всичко, което се е въздигнало в света, което е достигнало една висока степен на развитие, дължи това все на Любовта. Хората, обаче, които нямат още око за скритото действие на Любовта не обръщат никакво внимание на малките неща. Те не само ги пренебрегват, но се отнасят често безогледно и жестоко към тях За Любовта, обаче, малкото и голямото имат еднаква цена, за нея нещата са еднакво ценни и в своето скромно начало и в своя велик завършек.

Ония напреднали човеци, които са започнали да разбират проявите на Любовта, да долавят нейните подтици отвътре, започват да гледат с друго око на живота, в резултат на което се явява едно ново отношение към нещата, едно ново поведение в живота. У тях започва едно самоволно превъзпитаване на цялото им естество в духа на Любовта. Защото, ако за да развие човек у себе си известни дарби, за да разработи известни добри качества в своя характер, се изискват дълги усилия, упражнения и опити, колко повече това е нужно за развиване качествата на Любовта.

Ето защо, ония хора, у които съзнанието се е пробудило за Любовта, трябва да правят постоянно малки опити. Няколко прости примера ще уяснят характера на тия опити.

Вървиш си по пътя и видиш, че до краката ти пъпли някоя мравя. Щом си я забелязал, недей я настъпва, стори ù път да си отмине. Тя има право да живее толкова, колкото и ти. Да сториш път на мравята – това е акт и на справедливост и на почит е към една от многобройните форми на живота, зад който Любовта се проявява.

Видиш някой мравуняк. Нищо не ти струва да го заобиколиш, вместо да го сгазиш. У някого ще възникне може би питането: „От къде накъде аз, големият, силният човек, да заобикалям мравуняците?!" Тъкмо тук е силата на Любовта – в нейната воля за съзнателна жертва, в нейната способност да цени най-малките, най-незначителните прояви на живота и да им отдава тяхното право.

При това отнасяне към света, що ни заобикаля, очите на човека се отварят за онази по-висока действителност на живота, която дотогава е била скрита за него. Той, именно, започва да съзнава и да вижда, че всичко, що го окръжава – растения, животни, извори, реки, планини, са творения на известни същества, които седят по-високо от човека, и които се грижат и промишляват за тях. Да се изразим образно – цялата природа се явява като една величествена изложба на тия велики художници на живота.

Ясно е в такъв случай, какво ще бъде поведението на един човек, чието съзнание се е пробудило за тази вътрешна страна на живота. Никак не е за учудване тогава, ако видите такъв човек да се отнася с деликатно внимание към всичко, що го окръжава, особено към онова, що е малко и незначително на вид.

Ако един такъв човек не къса цветята, които красят полета и ливади, ако той се пази да оцапа един планински извор, ако той се пази да прегази бистрите води на един планински поток, за да не го омърси, всичко това се дължи на онова светло съзнание, което се е зародило у него под лъчите на Любовта.

Малките опити, за които е дума тук, са наистина незначителни на вид. Ала те приличат на дребните семенца. Посадени в съзнанието на човека, те ще се развият в красиви плодни дръвчета, по които ще зреят благите плодове на Любовта.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube