Боян Боев

КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

Всичко, което става в природата, е същевременно символ на вечни истини. Защото законът за аналогиите или съответствията навсякъде царува в природата. в това отношение всичко е във всичко. Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото тяло. Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос. Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода.

Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама.

Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя.

Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество.

Що е Египет във вътрешния смисъл на думата? Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли.

И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет!

Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ".

Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята.

Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите.

Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека. Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води. Те досега са управлявали. Как така да изгубят своето надмощие и господарство? И почва вътрешна борба. Тя е символизирана тук в борбата между евреите и египтяните: египтяните не скланят, въпреки всички чудеса, да ги пуснат.

Какво значи минаването на Червеното море? В случая означава астралния живот, света на чувствата. Минаването на Червеното море означава издигане над света на чувствата и навлизане в умствения живот. Тия, които минават Червеното море, символизират хора, чието съзнание е развито до такава степен, че те вече имат власт над своите чувства, те вече ги владеят и управляват. Обаче египтяните не могат да минат през него. Те означават тия. които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения.

След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика?

Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта.

Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята.

"Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество.

В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха".

Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи.

Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания. Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна.

Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет".

Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство.

На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон.

Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва?

Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството.

Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека!

Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е. постепенно завладяване на низшите чувства и инстинкти от разумния принцип? Но съблазните, изкушенията, които имат евреите в пустинята, извайва-нето на златното теле, роптанията и пр., не са ли и в човешкото съзнание в определена фаза на неговото развитие?

Защо, когато евреите наближават Ханаанската земя, имат да се справят още с много племена, които са враждебно настроени към тях и не ги пущат в нея? Какво символизират тия племена във вътрешния живот? Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа.

Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески".

Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта!

Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя?

Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси.

Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята.

Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания?

Но има една светла точка в днешната епоха!

Това са новите идеи, които днес заливат света! Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна. Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя. Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа. Това е Любовта, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube