ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието.

На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза:

– Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна.

Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието.

После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита:

– Кое е характерното за днешната епоха?

– Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат!

– Кои са признаците за пробуждането на една душа?

– Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват.

Житното зърно, когато е в хамбара или когато е посадено в земята, е в противоречия. То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват.

Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава.

Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество.

Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него.

– Как може да се свърже човек с Реалния свят?

– Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят.

Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота.

Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне!

– Какво значи да познаваме един човек?

– Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе.

Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог! А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас.вие да обичате!

Стана дума за блаженствата. Един запита:

– Как може да се дойде до вътрешния им смисъл?

– Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята.

– Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ?

– Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат.

Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права.

– Може ли да се избегне насилието?

– Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите.

В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право.

Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.

Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък.

– Кога ще дойде той?

– Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават.

Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.

Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!" Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н.

– Какво е бъдещето на славянството?

– В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история. Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и духовна.

– Какво ще бъде бъдещото хранене?

– В бъдеще всички хора ще бъдат плодоядци. Това ще бъде в шестата раса. И разликата между тях и сегашния живот ще бъде такава, каквато е разликата между човека и животните. Шестата раса ще сближи народите.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube