ЗИМА

Символ на сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички. И наистина, тя не може да бъде добра за всички. Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата. Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност. Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари.

Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване.

Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни. Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата. Всяка частица на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата. Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка.

Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява.

За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти. Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина.

Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна. в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив. Това бе нов вълшебен свят за нас. Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет. Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца.

Ние днес те познаваме в твоята красота и в твоята страхотност. Познаваме те като принцип, като условие на прибирането навътре, на вътрешната работа. Познаваме те като причина, която събужда сили и импулси в нашите души, в нашия живот. в нашия земен път ти си ни често необходима. Ние сега те изпращаме с радост и със скръб.

Зима! Еднакво ние се радваме, че си отиваш. Еднакво ние скърбим за теб – за твоята углъбеност, тишина и творчески импулси.

Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на жизнерадостта и освобождението, което внася в нас настъпващата пролет.

Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна.

ПРОЛЕТ

Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота.

В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет. Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух.

Всичко се освобождава напролет. Тежката снежна и ледена броня изчезва постепенно под засилващите се всеки ден лъчи на слънцето. Земята, нашата здрава майка, почва да диша свободно и с тежък ритъм. Виждали сте как сутрин напролет се дигат пари от нея. Това е освобождение. Това е оплождане от слънчевите лъчи. Това е тежкият, но жизнен дъх на земята. И от този бавен, тежък дъх се ражда животът, разцъфтява се всичко.

Някоя утрин ти гледаш наболо цвете по ливадата, край реката, под храстите, из гората. И пред очите ти изпъкват много други цветя. Ти попадаш в онзи магически, шеметен кръг, в който могат да те въведат само цветята, топлината и слънцето. Живееш в пълна пролет! И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката. Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш. Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му.

Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта. Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини. Да се катери по скали и върхове. Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост!

Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите. Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас.

Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота.

Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл.

С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот.

И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи. с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях. Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността.

Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя. Тя отново се подмладява. В това подмладяване, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела.

Пролет – символ на възкресението и благодатта.

Благословена си ти, която идваш наново с бързи стъпки сега!

Добре дошла, пролет въжделена!

Е.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube