П. М-в

АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

(Продължение)

4. Аспекти

Трябва да се спомене още за непълноценните аспекти. Това са такива аспекти, при които отстоянието между планетите отговаря на установеното отстояние за даден аспект, но той не се образува в знаци, меродавни за тия аспекти.

Така съвпадът се образува нормално в един и същ знак, опозицията – в срещулежащи знаци, т.е. в знаци от един и същ род – мъжки или женски; един тригонален аспект се образува нормално в знаци от един и същи елемент, квадратурата се образува в съседни знаци от един и същи динамизъм, а секстил се образува между планети, разположени в два най-близколежащи знака от същия род, т.е. през един знак.

Нека вземем за пример нашия случай със Слънцето в 8° Овен. Ако в 28° Риби би била разположена някоя планета, напр. Венера, то бихме имали съвпад, но тоя съвпад не би бил пълноценен, тъй като се образува от планети, разположени в два знака.

Ако в 29° Телец имаме една планета, в 4° Везни – друга, отстоянието между двете би било 125°, значи в рамките на обсега, установен за тритона (120°+ 8°), но тоя тригонален аспект не се образува в знаци от същия елемент.

Непълноценните аспекти имат по малко значение, но не могат да се пренебрегват.

*

Според Синдбад и Д-р Вайс, от които взехме не една дефиниция за нашето изложение върху аспектите, Бейли посочвал още един специален случай, дето планети, стоящи вън от обсега за даден аспект, биват свързани в такъв чрез трета планета.

Напр., ако Слънцето се намира в 10° Овен, а Марс е в 24° от Овен, двете планети не се считат в съвпад, тъй като отстоянието от 14°, което ги дели, надминава валидния за един съвпад със Слънцето обсег от 12°. Квадратът на луната, стояща в 16° Рак, би паднал в 16° Овен, значи в орбиса на един съвпад както със слънцето, така и с Марс и по тоя начин, разстоянието Слнце Марс е превърнато в един действуващ съвпад. При това, тоя съвпад, създаден чрез квадрата на луната, би имал неблаготворно влияние.

Ако Слнцето и Марс са пак в гореспоманатите места, но луната е в 16° Лъв, то падащият в 16° Овен тригон на луната пак би създал връзката между Слънцето и Марс, но сега вече в благоприятен смисъл, поради хармоничния тригонален аспект на луната.

Въпросният съвпад между слънцето и Марс би могъл да се създаде и от някоя планета, която би се намирала между тях и в рамките на техните орбиси, напр. в 19° Овен. в тоя случай съвпадът би бил хармоничен или дисхармоничен в зависимост от характера на планетата, която би го създала.

Това са тънкости, които с течение на времето ще трябва да се вземат под внимание.

*

За да обясним действието на аспектите, трябва да споменем за един от основните астрологични принципи, именно, че планетните радиации и в частност комбинираните радиации на планетите свързани с аспект, оставят своя отпечатък върху новородения.

Опити за обяснение има повече от един.

Едни приемат, че младият организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр. – е особено чувствителен към новите условия. Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот.

Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни.

Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения".

И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква случайност.

Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура.

Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука.

При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления – космични и земни – биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина.

Впрочем, в нашия случай обяснението не е най-важно. По-меродавни са фактите, а те говорят, че човешкият организъм и психика резонират при всяко повторение на ония хармонични или дисхармонични аспекти (или сродни на тях), които намираме в момента на раждането му и обратно, при наличността на даден космичен аспект, респ. вибрации, реагират само ония индивиди, които ги имат в своите хороскопи, т.е. които са тонирани на подобни вибрации. И това съответствие, което дава едно от твърде добрите предсказателни средства на астрологията, може лесно да се провери на практика. Тъй като в английските астрологични таблици е дадено, кога кои аспекти са в действие през текущата година, достатъчно е човек да познава аспектите на своя хороскоп, за да знае предварително, кога и с какви влияния има да се справя.

Противниците на астрологията тук обикновено посгазят въпроса, защо едни ъглови отстояния между планетите (аспекти) се смятат хармонични, а други дисхармонични.

По повод на такива възражения Кеплер бе казал: "Дайте ми метод, за да се обясни, защо някои акорди в музиката схващаме като хармонични, а други като дисхармонични. И аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични".

Както се вижда от досега изложеното върху астрологичните елементи, термините са средновековни. И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите трудности чрез въвеждане на нови понятия.

От друга страна е също ясно, че основните фактори, с които борави астрологията – планети, знаци, домове и аспекти, имат космофизичен характер и са общи с тия на официалната наука, само по-диференцирани.

Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме. По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии.

Разбира се. ще има да се поработи още доста, докато се получи пъпна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ. времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид.

Нашата задача тук не е да се спираме върху принципите и методите на тия отдали от астрологичната традиция, които често са твърде сложни и изискват доста изчисления. Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи, само един единствен аргумент – опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна и като средство за проверка на същите – от друга.

Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на "необосноваността", не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на трудността да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори. Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори. Работата е в това, че характеристиките на всички комбинации, които могат да се получат въз основа на всички астрологични елементи, биха изпълнили цели библиотеки. Ето защо, авторите често се виждат принудени за улеснение на тълкуването да дават правила базирани само върху два от четирите фактора, напр. планета и знак, планета и дом или планети и аспект, който ги свързва. Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми, ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки. Така, дава ни се една неизменна характеристика на квадратурата между две дадени планети, като че ли е все едно, в кои знаци и в кои домове ще се намират те. Не по-добре стои работата и когато въз основа пък само на два елемента, се теглят далечни заключения, които биха могли да се направят само с оглед на всички фактори. Напр, един голям автор, само въз основа на обстоятелството, че Марс е бил добре поставен в Близнаци, вади заключение за интелект и семейство, за приятели и подчинени, за съюзници и брак, за смърт и пр.

Разбира се, самият той ще вземе от всички изброени възможности само една или две, които, с оглед на останалите фактори, ще бъдат верни за някой конкретен случай. Учащият се, обаче, като вземе да преписва цялата "рецепта" от учебника за всеки хороскоп. в който срещне Марс силен в Близнаци, има най-голяма вероятност да поднесе редица абсурдни предсказания. Обръщаме вниманието върху горните грешки, за да не бъдем криво разбрани, когато и ние поднесем елементарни астрологични комбинации. Винаги ще трябва да се помни, че те са само помощни, средства, а не окончателна преценка.

Те могат да послужат само като опора, въз основа на която ще се дири действителната крайна резултантна, която важи в конкретния случай. Това ще стане, обаче, само след като се вземат пред вид всички фактори, а не само тия, взети под внимание във въпросната елементарна комбинация.

Как трябва да се извърши тая синтетична работа, най-добре е показал Морен до Вилфранш в своята детерминационна теория. Но преди да минем към тая материя, нам предстои да се занимаем с простите астрологични комбинации от по два елемента.

(Следва)

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube