S.

СЪН

Сънувах Те, към Теб пристъпях бавно,

с боязън на наказано дете.

А Ти стоеше тих и лъчезарен

и чакаше да сторя плахи стъпки.

Сънувах Те, десницата Ти крепка

посегнах да целуна с трепет.

Но както друг път Ти не я отдръпна,

а ме поведе мило като майка

след себе си по стръмна стълба.

Нагоре се изкачвахме в мълчание,

скръбта ми тиха в тиха радост мина.

А да промълвя думи нямах сили.

Но ето, Ти ръката ми отпусна

и ме погледна все тъй благ и кротък.

Тук в един съд ми даде плодове,

узрели гроздове, грижливо наредени,

и каза: "Иди ги отнеси там долу".

Сама по стълбата надолу аз се върнах,

ръцете ми и двете бяха пълни,

а пълно с благодарност бе сърцето.

 

ПРОБУЖДАНЕ

На ранина при. мене дойде Ти

и ми пошепна с нежен глас: Стани!

Сънувах,

и нишката на чуден сън се вплете

в мелодията тиха на гласа Ти.

 

Отворих си очите и видях –

зора се сипва, друмници на път.

И тръгнах аз със тез,

които слънчев изгрев чакат

и носят във ръцете златен съд.

 

На ранина чух кроткий призив

на майката, що буди своя син.

Благодарих,

и с първата молитва в тоя ден

в сърцето си за Теб запявам химн.

Д. А-ва

ВЪРХЪТ

Той трон висок си изгради, при слънцето да бъде близко

Копнеж му беше туй и блян.

На него векове самин стоеше той в забрава,

в просторите далеч въззрян.

 

И в свойта самота той страници изписа

с азбуката на вечността,

и със звуците на арфа седмострунна,

не спряла нивга песента.

 

Дворец висок си построи, и недостъпен, и вълшебен,

на хората той стана блян.

В копнеж към него те очи възвиха,

към него, в слънцето огрян.

 

И тръгнаха нагоре пеейки в сърцето,

поели пътя към върха.

Вълшебен зов от светлите простори

със вера им окриляше духа.

 

А rope ги очакваше с усмивка,

за да им каже мъдростта,

която в самота великият самотник

научил бе от вечността.

ЛОЗАТА

За радостна беритба бе дошъл денят.

Лозарят грозд откъсна,

издигна го нагоре,

и светна благодарност в погледа лъчист.

Наоколо децата гледаха събрани.

"Търпение е трябвало деца, че не шега е,

дорде се туй налее -

търпение, и работа, и разум.

Че буря ще вилнее!

Та що е бурята в живота на лозата,

когато сладък плод тя трябва да налее?

Търпение е имала лозата".

Замлъкна, свел очи, замисли се лозарят,

замислиха се и децата.

И кошница поели във ръце, започнаха беритба.

Настъпваше денят.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube