Д. Антонова

СКАЛАТА

От векове стоеше тя изправена и горда,

високо на върха скала непоклатима.

От бури несломима,

нехаеща ни дъждове, ни пек, тя гледаше далек

широкия простор, небесните лазури.

 

И нея първи лъч при изгрев слънце

огряваше с привет.

Над нейната глава изгряваше привечер

вечерната звезда.

 

До нея домогнал се човекът,

запяваше с възторг.

Орлите за почивка кацаха на нея -

гранитния чертог.

 

Тъй векове премина тя на царствения трон.

Но дойде ред и ней - скалата се пропука.

И рухна тя, с ек сепнал планината,

разпръсната в отломъци по сипея на долу.

 

Когато слънцето изгрее,

не го посрещна тя от царствения връх.

Но в малките отломъци искрици заиграха.

Това кристали бяха,

що векове скалата бе крила във сърце си.

S.

КЪЛБО

Кой ми даде туй кълбо смотано?

Да не мога края му да видя!

Ах, не ми се смейте, че се питам

И се бавя вече толкоз време.

 

Ден след ден развивам, намотавам

И годините не идат в помощ!

И пък възли, възли.. .

Уморих си пръстите, очите

Да се взирам, да развързвам само,

А не трябва да се късат нишки.

 

Ах, навярно кат съм била малка,

Вплела съм го във игри нехайно,

А сега го иска строга майка

Оправено, намотано цяло!

Олга Славчева

ТЪЧЕ

Избяга вече люта зима,

Започна слънце да пече,

Земята пъстрите килими

Захвана бързо да тъче.

 

Със жълто, синьо и червено

Совалките си пълни тя,

Огражда всичко със зелено.

Тъче безспир листа, цветя.

 

И бели, морави шарилки

Реди на тъмна канава,

И ръси шарени гиздилки

Обилно в младата трева.

 

Доприда още нова прежда,

Възглавки пъстри да реди.

Грижливо всичките подрежда,

Кой мине - там да поседи.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube