Д. Антонова

АКО БЯХ ПОЕТ

Вий питате, какво бих писала,

ако поет се бях родила ?

При слънцето бих отишла да уча,

кат него аз бих писала тогаз.

Че вижте вий, какво богатство,

какъв разкош от багри, тонове, нюанси!

Така бих писала и аз - кат светлата дъга.

Така, че никой да не сети студ, нито тъга,

стихът ми слънчев кат чете.


Ако поет - певец се бях родила,

кат славея бих пяла също аз.

Така от все сърце бих пяла до тогаз,

додето всяка скръб във радост не стопя;

додето всяко зло в добро не се превърне,

човекът като брат врага си не прегърне.


Вий питате, сълзи проливала ли бих?

О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза?

Бих плакала, додето не измия

най-малкото петно от бялата одежда

на девата-сестра.

Доде не заблести във чиста красота

душата ù. Тогаз бих плакала, от радост и възторг,

пред девата просветнала и чиста,

пред девата, царица на земята.

 

ЛЮБИМИЯТ

Планинският извор е моя любим,

той чист е, прозрачен.

Водите му бистри ми носят прохлада и свежест.

Планинският извор извира и пее,

той щедро ми дава, на щедрост ме учи.

Планинският извор е моя любим.


Високият бор в планината е моя любим.

Той вечно зелен е, и вечно издига върха си нагоре,

за светли простори ми пее.

Той сам е залюбен в лъчите, залюбен в небето.

Зеленият бор в планината е моят любим.


Планинският връх недостъпен е моя любим.

В мъглите забулен и мрачен,

или пък усмихнат, от слънце огрян,

той буди в духа ми свръхземния блян.

Планинският връх недостъпен е моя любим.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube