Дим. Антонова

КАК ЛЕКО СЕ ВЪРВИ НА ПЪТ

Как леко се върви на път,

когато ниви зеленеят;

когато ручеи текат

и славеите песни пеят,

как леко се върви на път!


Но как красив е този път,

кога на горе възвишава;

когато езера блестят

и под мъгли се очертава

на шеметна височина върхът.

О, как красив е този път!


Как леко се върви на път,

когато слънце топло грее;

кога трепти една любов

в душата ти и пее...

Как леко се върви на път!


Но как е приказен светът,

когато буря завилнее;

когато крепне ти духът

сред бурята и пее...

О, как красив е този път!

БЛАГОДАРИ!

Благодари, че иде зима,

че вкъщи ще се прибереш,

благодари, че огън весел

в огнището си ще кладеш.


Благодари, че някой пътник

ще те помоли да се сгрей;

и после той за благодарност

старинна песен ще запей.


Благодари, че иде зима,

за да очакваш пролетта;

че има огън, за да слушаш

ти на щурчето песента.

 

ИЗВИВА ВЕЧЕН ПЪТ

Извива вечен път красиво,

От светлина е озарен.

Безспир по него обикаля

Земята - малка, тъмна топка.


На времето потока плавен

Една безкрайна низа носи:

Години, векове, епохи -

И в тях история потайна.


Човекът, пилигрим залутан

Между земята и небето,

И той пътува, обикаля,

От слънцето привличан вечно.


И взира поглед той в безкрая,

В почуда пита: кой написа,

Под толкоз светлина, тъй тъмна

Историята на земята!


Потока тиха песен пее.

И следва неизменно пътя.

В душата на човека грее.

Копнежа непреривен, светъл.

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube