ПРИСАЖДАНЕ И ПРЕТВОРЯВАНЕ

Във времена като днешните, когато в живота на човечеството е настъпило сериозно разстройство по всички направления, у хората се заражда един упорен стремеж за „оправяне" на света. Днес на земята има повече светооправници, отколкото кога да било. Би могло дори да се каже, че светът гъмжи от светооправници – „силни личности", водачи, спасители. Преценявайки, обаче, обективно усилията на хората за излизане от тежкото положение, в което са изпаднали, не можем да се надаваме, че кризата, която съвременно човечество преживява, ще се разреши по един разумен начин, че очакваното от всички общо подобрение на живота действително ще настъпи. И това е така, защото пътят, по който съвременните народи вървят при разрешаване на своите мъчнотии, си остава все оня отъпкан път, който води неминуемо към един едничък, отдавна знаен изход - войната.

Изобщо, би могло да се каже, че в своите основни разби¬рания за живота, в своите методи за действие, съвременните хора си остават все още „предхристиянски". И ако бихме желали да определим с една дума основния метод за култивиране на човека и обще¬ството, който се прилага в съвременната западно-европейска култура, трябва да го наречем присаждане. И действително, днешните християнски народи са станали културни народи чрез присаждане. Така наречените християни на наши дни са само присадени християни Всички качества и добродетели, които отличават истинския християнин, истинския съвършен човек, така както той ни се очер¬тава в образа на Христа, са само присадки у хората. И затова, ко¬гато завилнеят бури, като недавнашната световна война или като испанската днес, всички присадки се откършват и дивачките проявяват първичното си естество. Ето защо, с право някои наричат съвременните християнски народи цивилизовани варвари. И наисти¬на, въпреки своята просвета, въпреки своята наука, изкуства, тех¬ника, днешните хора си остават отвътре варвари. Низшето естество у човека, независимо от всички присадки, се проявява с всичка сила у него. Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт.

В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане.

А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта.

И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата".

Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи. В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието.

Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа. Този път трябва всеки човек сам да извърви. Ето защо, никой не трябва да очаква други да „оправят света, други да работят за неговото и общо повдигане. Всеки трябва да работи сам за своето повдигане. И това е негли най доброто, което той може да до¬принесе за общото благо, за общия подем на човечеството. И наи¬стина, опитът показва, че въпреки всичкия натиск, който обикновено се упражнява върху човека при неговото възпитание, в края на краищата неговото повдигане зависи от него самия. То трябва да произтече от неговата воля, да бъде плод на една вътрешна, свободна работа. Никой не може да издигне една жена или един мъж, ако те сами не искат да се повдигнат, ако т сами не работят за своето повдигане. Никой не може да упражнява контрол върху човека, дори и с най-изтънчени средства, ако човек сам не иска да се контролира и самообладава. Това са основни истини при възпи¬танието, които трябва да се усвоят и в семейния живот, и в училището, и в обществото. И до днес, обаче, въпреки опита, събран от хилядолетия, методите за възпитаване на човека - и се¬мейно, и училищно, и социално - си остават все под знака на присаждането.

Хората трябва да се убедят, че волята на човека, оставена свободна от Бога, не може да се превие и огъне. Тя трябва отвътре, напълно спонтанно, да се ориентира по посока на Божията воля - единната мирова воля на Цялото. И когато се говори да станат човеците едно с Христа, това подразбира един акт на свободна воля, която е станала добър проводник на Любовта. Това подразбира единство на разумни човешки воли, които съзнателно и свободно вършат волята на Бога - Единият, от който всичко е произлязло.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube