ПОДПУШВАНЕ

Има много пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми. Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки. Религия, морал, обществен живот, природни закони, заставят човека да подпушва себе си, да изнасилва себе си. Разбира се, всяка проява трябва да има своята граница. Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата. Всяко такова подпушване е жива смърт. Защо ще спираш една река, която си тече, която върши своята голяма творческа работа в природата! Най-много, можеш да направиш някои поправки в нейното корито, да не прави пакости, ала да я спреш, това ще рече да си навлечеш много беди. Така е и в по-тънкия душевен живот на човека. Да имаш контрол върху своите чувства, върху своите мисли, своите постъпки, това е само хубаво и полезно. Не всякога и не навсякъде трябва да показва човек бисерите на своята душа, своите хубави стремежи, своите благородни чувства, възвишени копнежи и светли намерения, въжделения и мисли. Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари. От голямо значение е да знае човек границата на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди. При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата от външно изявяване на хубавото в един дълбок вътрешен живот, който обогатява човека с плодове на творческа мисъл, възвишени изживявания и голяма радост.

Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога. Човекът, който е почнал да се замисля в своя живот, почва постепенно, но постоянно да пресъздава и облагородява в хубави стремежи и прояви всичкото това наследство от спъващи елементи. Това е път на разумност - бавно, но сигурно, като алхимик човек пресъздава всичко в благородно. Или по право, очиства себе си от всичко натрупано и излишно. Но има случаи, а те са най-многото, когато човек мисли с един замах да премахне всичко, което са му оставили като органически и душевен дар неговите деди и прадеди и което е трупал сам през вековете. И ето оттук, от това желание да ликвидира за миг с всичко старо, човек почва да се подпушва. А подпушването му създава всякакви вътрешни борби и неприятности. За всеки минал по този път е известно, че вътрешните борби не допринасят никаква полза на човека, те само го похабяват и изтощават. В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост.

Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена.

Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто.

В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението. Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно.

Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо.

Това е една красива и приятна работа за всеки ден.

И в постигнатото дълбоко спокойствие на нашата душа, ще съзрем най-великото условие за проявата на заветната мъдрост на вековете.

Е.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube