ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС

ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА

Брат Валтер Урб от Естония който гостува миналото лято на Изгрева, е предал - в естонското метапсихическо списание: Vaimsuse Іdeologia (№ 2 апр. 1937 г.) впечатленията си, както и свое¬то гостуване в България, така и, по специално, от гостуването си на Изгрева. Статията, която ще бъде отпечатана последователно в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието:

На гости у великия Учител в България.

Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У.

След една кратка бележка от редакцията, която предава гор¬ните сведения, следва първата част от статията на бр. Урб, която тук даваме в превод, надявайки се, че в юнската книга ще можем да дадем на читателите на „Житно Зърно" и останалата част:

Миналата година през един летен ден, след като преодолях много трудности, можах да отпътувам за България. Пътят ми минаваше през Рига, Варшава и Букурещ.

Поради малкото място, с което разполагам, ще предем накъсо само ония свои наблюдения през време на пътуването, които характеризират донейде някои от народите и техните отношения към чужденците.

Най-близките ни съседи ме накараха да чакам половин час, докато намерят сгода да направят потребната заверка на билета ми. По искането на един не особено любезен чиновник, трябваше да направя една ненужна обиколка по цялата станция, докато да заверят билета ми. Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата.

Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина.

В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака.

Преди да се кача на влака, направиха ми митническа проверка на документите. Това, обаче, стана с такава удивителна бързина и любезност, каквато не видях ни на един от другите проверочни пунктове. На българска земя аз чувствувах нещо родно. Хората бяха приветливи, внимателни и услужливи, особено към чужденците.

Българската земя е планинска. Влакът минава на места всред високи планини. До София трябваше да минем 28 тунела и да се люшкаме във вагона, като че ли плавахме с параход. На някои деца дори им призля.

В София ме посрещнаха троица братя, които знаеха за пристигането ми, но не ме познаваха лично. Като ме посрещнаха най-сърдечно, съпроводиха ме до един хотел. След като се поомих, отидохме пеш до Изгрева - поселението на учениците на В. Б. Братство.

„Изгрев" се намира на едно високо и красиво место, на 3-4 км. от центъра на София. В тази своеобразна колония и къщите също така са своеобразни - малки, повечето дървени. Почти всички са заобиколени с градинки. Никой, обаче, не къса ни цвете, ни дори тревица.

На Изгрева има овощни градини и лозя. Учениците се хранят само с растителна храна.

Някои семейства си готвят отделно, но често се ползуват и от общата трапеза. Ядат малко: сутрин чашка мляко с хляб, на обед някаква вегетарианска гозба, а вечер повечето чай с бял хляб и особено българско сирене - кашкавал.

Прави силно впечатление стремежът към чистота.

При пристигането ми на Изгрева ме представиха на много братя, Чувствуваше се едно сърдечно отношение. Разговаряхме на поляната. Времето бе топло, слънчево. След малко, обаче, небето се покри с облаци и не след много заваля дъжд. За най-голямо мое учудване никой от братята, с които разговарях, не обърна внимание на дъжда, нито ми предложи да се прислоним нейде. Ето защо, и аз реших да остана с тях, дори и да ме измокреше до кости дъжда. Това, обаче, не стана, понеже дъждът не беше силен и престана бързо.

В туй време масата се приготовляваше за закуска. Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя.

(следва)

ЗВУК И ЦВЯТ

В списание „Човекът", год. VI, кн. 7-8, 1937 год., е печатана статия „Из гънките на душата. Звук и цвят" от проф. Вл. Марков. Статията се занимава предимно с изследванията на проф. Волболд върху този въпрос. В статията се изтъква близката връзка, която съществува между цветовете и тоновете. Проф. Волболд съобщава за стотици случаи на лица, които изживяват при музикално изпълнение или при отделни тонове цветни чувствувания, т.е. определени цветове. В статията се казва между другото: „Този цветен тон дълго време е вземан като нещо ненормално, болезнено. Днес се знае, че голямо число музикални, дори съвършено немузикални хора, притежават цветния тон. Днес вече се твърди с положителност, че всички хора притежават способност да „чуват" цветове, но то е толкова слабо, че не стига до съзнанието ни. Това идва вече и от обстоятелството, че в обикновения език свързваме възприятията на тоновете с различията в светлината. Високите тонове наричаме светли, а ниските - тъмни. Изживяването на цветове не се възпроизвежда съзнателно. То се явява спонтанно, от само себе си. При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи".

И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина.

Тук виждаме, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Последната винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да преверне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика.

Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр.

ЖОЛИВЕ КАСТЕЛО

Тая пролет се пресели отвъд известният френски алхимик Жоливе Кастело, който от 42 години издава списанието „La Rose Croix", списание по херметичните науки, орган на френското алхимично общество и на Розенкройцерското общество. Списанието има мото „Всичко е едно!" Самото това мото вече показва духа, който като червена нишка минава през цялото списание: това е иде¬ята за единството, което лежи в основата на всички разнообразни прояви в природата. Името тая идея Жоливе Кастело прилага и по отношение на химичните елементи. Понеже единството лежи в основата на всичко, той иска да постави на научни основи алхимията и със средствата на модерната химия да получи превръщането на разни химични елементи в злато. Преди повече от 10 години Жоливе Кастело откри един нов начин за превръщане на някои метали в злато. Но напоследък малко време, преди своето преселване отвъд, неговите усилия имаха една морална награда: Известният химик Раймонд Лотие, професор в Химическия институт в Монпелие, е повторил опитите на Жоливе Кастело точно по неговите указания. Той е направил 7 опита, от които при единия от десет грама упо¬требени вещества е получил 100 милиграма злато. И с писмо от 6 февруари Райменд Лотие изложи на Жоливе Кастело резултата на своите изследвания. Последният в едно свое писмо до Лотие казва, че този резултат е напълно задоволителен.

В 42-те годишнини на горното списание може човек да проследи крачка по крачка идеите и борбите на Жоливе Кастело.

Конгрес на международното общество „Свръхличен живот".

Този конгрес ще се състои в Шебр (Швейцария) през май т.г. Ние сме писали в страниците на списанието за идеите и целите на това общество. Това общество работи за едно ново човечество, за една нова култура, в която ще бъде надраснат личният живот, „Надрастване на личния живот" - това е чертата на новия човек. Това общество има клонове в разните страни. Органът на френския клон е „La nouvelle vie".

Дейността на това общество е радостно явление в съвременния живот и показва, че всред външния шум на днешната епоха в тишината възрастват и крепнат красивите цветя за един нов живот.

* * *

БАЩА И СИН. Две беседи от Учителя. Стр. 36. Доставя се от Стоян Русев, ул. „Опълченска", № 64, София. Цена 5 лева.

Учителят е държал първата беседа „Баща и син" на 1 януари, а втората „На своето място и на своето време" - на 22 март т.г.

Основната идея на тия беседи е следната: Съзнанието за своето отношение към Цялото, към целокупния живот отличава новият човек. Той работи от любов към всичко, понеже във всички части той вижда проекция на Великото, на Цялото! Ако тая идея се при¬ложи във всички области на живота, животът ще вземе съвсем други форми.

Ето някои мисли от тия беседи:

„На съвременните хора, богати и сиромаси, липсва любов. Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всичките разочарования. Само любовта е в сила да събере всички хора на едно место. Хо¬рата искат да бъдат щастливи, да отидат при Христа. Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, вие не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовта е вратата за Царството Божие. Любовта носи Живот, Светлина и Свобода. Тя изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Сега аз ви говоря така, за да се освободите от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието. Докато се пробуди божественото съзнание на човека, той минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданието. Който люби, той от нищо не се бои. В края на краищата всеки човек трябва да умре за старото, за човешкото и да влезе в живота на любовта!"

Нови хора, роман от Любомир Лулчев, издание на Ст. Атанасов. София, 1937 година. Страници 388. Цена 50 лева.

Когато житата зреят, разкази от Буча Бехар

Доставя се от автора: ул. „Цар Лсенъ", № 56 - Ст. Загора. Цена 15 л.

Това са малки разкази из живота и бита на българския селянин. Ако бяха само описания на селския живот, каквито има пре¬много в българската белетристика, и то доста хубави, тази книжка не би представяла нещо ново и ценно. Ценното, обаче, тук е подбора на сюжети - подбора на такива събития из живота на хората, в които особено силно изпъква някоя мисъл на природата, изразена с живите думи на това, което обикновено наричаме човешки съдбини.

Не че авторката ги е дирила нарочно, с умисъл, за да про¬кара някаква тенденция, а просто ги е привлякла в своето творческо въображение, защото душевно е настроена така, че може да ги вижда и да долавя скритата мисъл на природата, изразена в съби¬тията на най-обикновения живот дори.

Тя се е постарала да изтъкне тази мисъл не като поука или сентенция - най-нехудожественият начин в една белетристична творба - а по пътя на художественото внушение, което се излъчва непосредствено от самия начин и тон на разказване.

Тъкмо туй непосредствено художествено внушение на известни идеи на природата, което упражняват разказите на Буча Бехар, е ценното в тях. То е и, което рядко се среща в много от битовите разкази.

Може много произведения от този род да превъзхождат по художествена стойност разказите на Буча Бехар, но малко обладават качеството, което по-горе изтъкнах. Благодарение на него, те се превръщат за окото на съзерцаващия читател в красиви символични картини на човешкия живот и бит.

Редакцията доставя книгите:

„ЛИЦА И ДУШИ” (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу З0 лева.

„ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН ЙИВСТ срещу 20 лева.

Печатница „ЗАДРУГА", ул. Врабча 1 – София

ПР0ДЪЛЖАВА подписката за записване абонати за ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО"

Продължава подписката за записване абонати за ЕДИНАДЕСЕТАТА годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", която почна през Януари 1937 г.

Абонаментът остава и за XI-та годишнина пак същия - минималния за този род списания - 80 лв.

Редакционният комитет на сп. „Житно Зърно" ще направи всичко възможно и през единадесетата годишнина за още по-голямото подобрение на списанието. Това ще може да се постигне по-добре при навременното и редовно заплащане на абонамента от страна на нашите абонати.

Вярно на своя път, „Житно Зърно" ще работи и занапред за духовното издигане на човека. Само духовната култура е в състояние да донесе истински блага и да издигне всеки народ и всеки човек.

Ние вярваме, че и за напред „Житно Зърно" ще бъде прието така радушно, както до сега. Вярваме, че нашита абонати ще работят много по-усърдно за разпространението му, отколкото досега.

Нека „Житно Зърно" стане насъщна нужда за всеки дом!

Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО"

Пощенска кутия № 270 - София

Суми се пращат чрез пощ. чекова сметка № 1S97

Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.

Частни лица нямат нищо общо със списанието.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube