ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО

Жената излекувана от кръвотечение и хананейката

Представете си една жена, която страда дванадесет години от една тежка болест - кръвотечение. Тя е обиколила всички видни лекари на времето си, опитала е всички средства, всички лакове, по¬харчила е всичките си пари, иждивяла е дори целия си имот, само и само да се излекува. Ала въпреки, че е пропиляла всичко, което е имала, въпреки че се е подлагала, можа би, на какви ли не режими, че е гълтала какви ли не горчилки и церове, без да види ни най-малка полза от това, тя не се отчайва, не изгубва своята воля за живот, не изгубва вярата си, че все още може да се излекува.

Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата.

Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава.

Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са. описани чудотворните излекувания, извършени от Исуса.

Ала в разказа за излекуването на кръвотечащата жена е дадена една интересна подробност. Именно, лекото докосване на жената до полата на дрехата му, не остава незабелязано за Исуса. Той тутакси запитва, кой се е допрял до него. На учениците му този въпрос се вижда едва ли не нелеп, защото народът се е притискал и се е допирал до него и до тях почти непрестанно. Ала Исус настоява: „Някой се допря до мене, защото усетих, че сила излезе от мене".

Ще рече, това допиране на вярата крие нещо специ¬фично в себе си. Хиляди хора са се допрели до Исуса в този ден, но колкото и неприятни да са били тия докосвания, може би, Исус остава безразличен за тях. Само допирането на тази жена - допи¬ране на живата вяра - е обърнало вниманието му. Той го отбелязва, изтъквайки една характерна негова черта - при туй докосване на жената, от неговата аура се е излъчила сила, част от оная животворна магнетична сила, която е била акумулирана у него.

С това Христос е разкрил не само мощната сила на вя¬рата, не само нейното естество, а е определил и закона на нейното действие. Само вярата е в състояние да предизвика от¬деляне на онази божествена жизнена сила, която дей¬ствува мигновено, магически. вярата, следователно, е едничкият най-добър проводник на божествения живот, който произтича от Любовта.

С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра.

Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа.

Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена.

Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария.

Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет.

Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка.

Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата.

Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра.

„Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им".

Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса. „О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според желанието".

Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор.

При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса.

Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите.

Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен.

Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието.

Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата. В светлата аура на неговия живот и дело, те и до днес трептят като два образа на жива вяра.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube