Боян Боев

НА ГРАНИЦАТА

Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния. И това е лесно обяснимо, защото светът е един. И ако го делим на два свята, това е поради ограничеността на човека в дадена степен на развитие.

И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области.

Преди всичко се събраха много факти в биологията, които доказват, че психичните фактори играят важна роля, както при физиологичните процеси, тъй и при изменчивостта на видовете. Даже се установи, че душевните процеси указват влияние върху хи¬мическите процеси в организма. Например, ако покажем на едно куче храна, според това, дали тая храна е от месо или от тлъстини, тя ще повлияе върху качеството на отделения сок, който е годен за смилане на храната. Това се нарича психична секреция.

Интересни опити са правени с петнистия дъждовник (от опашатите земноводни; живее и у нас). Ако се държи в течение на години в блато с жълта глина на дъното, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой. А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39).

Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието.

Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. Пфлюгер изтъква, че Аристотел признава психичните фактори при дейността на органите. А пък той го знае, понеже чрез Платон е в свръзка с Питагорейската окултна школа.

Че наистина психичното. указва влияние върху всички органи¬чески системи и върху физиологичните процеси, се доказва с мно¬жество опити. Д-р Фокашон привежда едно лице в хипнотичен сън, написва върху ръката му няколко думи и му казва: „Ти сега ще се пробудиш, и в еди-колко си часа на мястото на написаното с молив ще бликне кръв." В уречения час става това. Или му залепва на ръката обикновена лепкава хартия и му казва: „Това е пластир-везикатор. След обед, в еди-колко си часа. на това место ще се появи мехур, пълен с вода." И това става. Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие". И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир.

Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични. Биолозите наричат това: саморегулация.

Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна механика, нарекоха този вътрешен фактор: организатор. Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр. Това показва, че целесъобразността, с която организ¬мът отговаря в такива случаи, има психичен източник.

Значи, този организатор или тая „ентелехия" на проф. Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза. Биомеханизмът не може да обясни тия факти. И тъй, те водят към неовитализъм и психоламаркизъм.

Вън от това, натъкнаха се на множество факти, които устано¬виха у организма сили и способности, за които до скоро не подозираха.

Нека споменем най-първо за тъй наречената „радиестезия" или „багетизъм". Знае се, че има тъй наречени сензитиви, които с лескова или металическа вилка могат да открият подземни води, руди, метали и пр. Нещо повече: Радиестезията е толкоз усъвършенствувана, че чрез нея може да се определи дълбочината, коли¬чеството и направлението на водното течение или на рудната жила. Аз сам съм наблюдавал, как един сензитив в България пред нас направи няколко интересни опити: откри, например, златен пръстен, скрит в тревата на една полянка. Когато той кръс¬тоса с металическата вилка на ръка полянката в няколко направ¬ления, тъкмо над пръстена пръчката почна да се движи силно в ръцете му и то с такава сила, че силните мускули на околните не можеха да спрат тия движения. Подобни факти вече показват, че има в човека нови, неизвестни до сега на науката сили. А тия сили откриват пред нас един съвсем нов свет, нови хоризонти.

Други изследвания от съвсем друг характер хвърлят светлина върху характера на тия сили.

Интересен е в това отношение опитът на Лаковски с пе¬перудата пауново око. Знае се, че мъжкото пауново око намира жен¬ската форма на голямо разстояние, даже на километри. Фабр допущаше, че това става чрез обонянието - поради свойствения мирис на женската форма. Лаковски умъртвява женската, поради което тя вече не изпуща радиации, обаче миризмата се запазва. Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око.

Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни".

Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека.

Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи. Това са плочи, намазани с особено флуоресциращо вещество. Такива „флу¬оресциращи" плочи имат свойството да светват в тъмна стая, ко¬гато към тях се насочи или приближи лъчеизпускане от човеш¬кото тяло или от някой организъм. Като държи лицето пръстите си на 6-7 милиметра разстояние от плочите, последните светват и може да се получи фотография на „светлината", която излиза от пръстите. Също така, като фиксирал с погледа си подобна флуоресцираща плоча в течение на 30 минути в тъмна стая, той е получил фотография на сиянието, което излиза от очите. С това се потвърждава твърдението на окултната наука, че очите, ушите и пр. изпущат снопове светлина.

Каан изследвал лъчите, които изпущат мозъкът, сърцето, черният дроб, белият дроб и пр. и е намерил, че най-много лъчи изпуща мозъкът. Сърцето и черният дроб изпущат еднакво, а белият дроб в някои случаи по-малко, а в други - повече от мозъка.

Женевският химик Циглер е открил тия лъчи в ра¬стението „росянка" и ги е нарекъл „зоизитет". Но после той ги е отъждествил с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Гурвич?

Д-р Гастон Дюрвил чрез държане на ръката върху някои растения е ускорявал техния растеж. Такива опити са пра¬вили и Манен и Гравие. Забележително е, че здравето на експери¬ментатора има влияние върху резултата на опита,

Това не е ли нещо подобно на „индукцията" при опитите на Гурвич? Влиянието на един луков корен върху друг луков корен, към когото е насочен с върха си, Гурвич нарича „индукция". Коренът, който влияе върху другия корен, Гурвич нарича „индуктор". Вторият корен нарича „детектор”. Но Гурвич е правил множество други опити, при които за индуктори и детектори са служили разни видове организми.

Гореспоменатият опит на Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит.при който „индуктор" са човешките пръсти, а детек¬тор - някое растение?

Това хвърля светлина и върху характера на „пасите”. Това не обяснява ли също и друг един факт, който срещаме често в жи¬вота? Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва. Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително.

Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне".

Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр.

Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим.

Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните.

Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни.

Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите. Вярно познал, че часовникът на едного от присъствуващите бил спрял. Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя.

Д-р Котик е правел опити с гореспоменатата флуорес¬цираща плоча в тъмна стая. Той е карал лицето да мисли уси¬лено и флуоресциращата плоча светвала. Когато преставала силната концентрирана мисъл, плочата пак ставала тъмна. За да контролира опита, той накарал лицето да съсредоточава мисълта си върху не¬що и да я отпуща, без да казва, в кои моменти прави това. Котик през това време наблюдавал светване и потъмняване на плочата. По-после чрез проверки се установило че светването и потъмняването на флуоресциращата плоча съвпада с концентрирането и отпущането на мисълта у лицето.

Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че виденията се обясняват с халюцинации, с подсъз¬нателни желания и самовнушения. Горните опити са от такъв характер, че изключват всяко предположение в халюцинация или подсъзнателно самовнушение. Взетите контролни мерки изключват всякакъв субективен елемент в резултатите. Някои от горните опити, например тия на Барет и Д-р Котик, са видоизменявани по начин, за да се изключи и всяко предположение в телепатия.

Същите предпазителни мерки за изключване на всяко телепа¬тично предаване са взети и при следните опити на д-р Шарпиньон:

Той е правил опити с лица, приведени в магнетичен сън и то в такава дълбока фаза, че у тях се развива способността да виждат лъчите, невидими за обикновеното око. Той държи пръстите си насочени към чаша с вода. Така се получава тъй наречената „магнетизирана вода". Той поднася на лицето тая чаша заедно с други три чаши. Лицето казва, че едната чаша е светеща, пълна със светлина, а другите - не. И именно тая той посочва за светеща, която била магнетизирана без негово знание. За да се избегне предполо¬жението в телепатично предаване, д-р Шарпиньон размахвал магнетизираната чаша с другите чаши тъй, че и самият той да не знае, коя чаша е магнетизирана. И лицето винаги давало верни показания!

Шарпиньон правил аналогични опити и с 4 железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само едната от тях е магнит. Знае се, че лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци. И при размесване на 4-те пръчки лицето по одичните пламъци винаги познавало, коя от тях е магнит. Проверката потвърждавала показанията му. Инте¬ресно е, че ако се тури между него и предмета нещо непрозрачно, той вижда и през непрозрачния предмет, само че малко по-мъчно.

Интересни са опитите на д-р Ферул. Когато лицето се приведе в дълбок магнетичен сън, то у него се развиват нови дарби, даже може да познава, какво става на далечно разстояние. От такъв характер са напр. опитите на д-р Ферул. Той пра¬вил опити с една жена. Веднъж чакал от друг град пътници, които не дошли на уреченото време. Той я попитал, когато тя била приведена в магнетичен сън. Тя казала: „Файтонът се преобърнал. Единият от тях е ранен на рамото и кръста. Лекарят го превързва". - Всичко се потвърдило.

Подобни опити е правил и Дюрвил. Лицето, приведено в дълбок магнетичен сън казвало, какво има в другата стая, която с коридор била отделена от стаята, в която ставал опитът. Дюрвил праща в другата стая трима души, които правят разни движения и други постъпки, които лицето вярно познавало.

Важни са опитите със затворен плик. Такива опити са правили мнозина. При опитите на Дюрвил лицето познавало, какво има в затворен плик. Например той представил на лицето за¬творен плик, съдържащ две жълтици и една банкнота. Лицето вярно познало съдържанието на плика.

В най-ново време подобни опити са правени от д-р Xанс Бендер, психолог в град Бон. Опитите му били правени в Психологическия институт при Бонския университет (Германия). На сензитива се представят много пликове, в които има написани разни букви. Пликовете били дебели, непрозрачни. За избягване на всяка възможност на телепатия пликовете са били разбърквани, тъй че самите експериментатори не знаели съдържанието им. Субектът казва, че вижда в пликовете тия и тия букви. Отговорите му за всеки плик се записват номерирани. Същият номер се надписва и на плика. Опитите дали положителен резултат: буквите били вярно познавани. С това Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърждава ясновидската способност и то незави¬симо от всяка телепатия. Значи, ясновидството, събуждано у лицето при дълбокия магнетичен сън, се констатира и при будно състоя¬ние, както е при опитите на Бендер.

Обаче, още по-ясно личи туй у тъй наречената Префортска ясновидка Фредерика Хауфе, изследвана от немския лекар д-р Юстин Кьорнер в течение на три години. Изследванията му са изложени в голямото му съчинение „Префортската ясновидка", преведена на разни езици.

Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва. Към него е отишло флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта.

* * *

Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция. Италия, Естония, Гърция, Англия и пр. Има вече грамадна литература по метапсихика. Метапсихичните общества си имат списания, международни конгреси и пр. Напр. в Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя такъв конгрес, на който е присъствувал и проф: Ханс Дриш. В този конгрес френският инженер Живилие е представил апарата си за регистри¬ране на излъчванията на човешкото тяло - аурата. Даже в гр. Лунд в университета се отвори катедра по метапсихика.

От всичко гореказано следват три заключения:

1. Освен видимото тяло, организмът притежава и друго естество. Това е загатване за тъй наречената „аура".

2. Човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените 5 сетива. Това е загатване за тъй нарече¬ното ясновидство.

3. Мозъкът не ражда съзнанието, но е само негов инструмент.

Чрез тия изследвания се отварят нови хоризонти за всички науки. Новата фаза, в която по този начин влизат науките, е в две направления: задълбочаване в методите на изследвания и разширение на изследваната област. Преди всичко ще се турят на преден план окултната анатомия и физиология, a те ще се отразят и на медицината. В нова фаза ще влязат и всички други науки: химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и пр.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube