ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА

Д-р Г. Кьорбиц

МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ?

В много стари приказки и митове се разправя за вълшебното въздействие на музиката върху животните. Макар ние отдавна да не вярваме в това, много нови наблюдения са ни обърнали внимание и са ни разкрили, че има много животни, които наистина са „музикални". Мишките, напр. са, както отдавна е известно, големи любители на пианото. Те често забравят за това своя страх и денем излизат из стаята, където се свири на пиано, да слушат музика. Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене.

Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче. Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят.

Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш. Когато моряците дигат котвата, пеят. Морските кучета плават към тях, вдигайки главите си над водата. Тогава те могат лесно да бъдат хванати. Много по-силно отколкото пеенето, действува на животните черковната камбана. Бел е наблюдавал в Оркнейските острови, как тюлените при звъна на камбаните са отправяли веднага очите си нататък, откъдето идва той, отплавали са към брега и слушали в унес и почуда тези звукове. Ловци на тюлени и полярни изследователи разправят подобни работи за въздействието на флейтата и цигулковото свирене върху морското куче.

Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента.

Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката. Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта".

Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда."

Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти.

Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство.

Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас.

Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа.

Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал. Те трябва да имат голяма музикална памет.

Моцарт съобщава, че той като дете се е разплаквал от болка при засвирването на една тромпета. Обратно пък, той е обичал нежно една мека цигулка, собственост на един бащин му приятел. Ако бихме могли да сравнима голямото с малкото, то Карл Рус, един удачен наблюдател и изследовател на природата, съобщава за едно младо музикално куче птичар, което така беше преситено от звука на валдхорната и тромпета, че щом ги чуеше придобиваше голяма неохота за лов. При подобни звуци не можеше да му се заповядва. Но все пак само такава музика въодушевяваше това куче. Ако чуеше да са засвири на пияно, веднага напущаше стаята.

Един цигулар, който свираше на двора, веднъж биде неприятно ухапан от „Толпач" - така се казваше това куче. Това се повтори често и с други. Веднъж то се отдалечи със свита опашка от една група цигулари и арфисти, които свиреха у тях. Но щом те смениха инструментите и почнаха да надуват духови инструменти, кучето наново се приближи при тях, въртейки опашка и скачайки от радост. „Валдхорна и цигулка, тромпет и пиано, духова или струнна музика, пише Рус, бяха противоположностите на неговите наклонности или отвращение".

Обикновено, то „пееше" заедно с нас, стремейки се чрез своя лай да наподоби колкото се може повече издиганията и пониженията на петата мелодия. То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората.

Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон.

Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност. Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора). Някои от пойните птици при учене чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си. Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама.

„Аз не мога да схвана духа на музиката другояче, освен в любовта", казва Вагнер. Това не важи само за нас хората. Птицата пее най-много по време на своята любов, на брачния период, когато дири избраник за своята любов. Но и други възбудители, като копнеж и тъга заставят птицата да изрази своите чувства в тонове. И нейната песен звучи при изгрева на слънцето съвсем инак, отколкото при здрач и дъжд.

От немски Д-р Е. К

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube