Боян Боев

МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ

Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период. Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях.

И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време. А в училището с помощта на по-знаещите, по-напредналите, то ще ги научи за няколко години. Също така, човек сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр. Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество.

При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер.

Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото. Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр.

И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.

И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура.

Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма.

Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология.

Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна. Атиняните всеки 8 години били задължени да пращат на остров Крит по 7 момци и моми, които били хвърляни в едно подземие, наречено лабиринт и там ставали жертва на чудовището минотавър. Мнозина герои се опитвали да помогнат, но безуспешно: пътеките в лабиринта били така преплетени, че те се изгубвали вътре и ставали жертва на минотавъра. Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.

Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада. Той отива при двора на Пелеяс. Последният му казва, че е съгласен да му даде царството, само ако донесе златното руно на онзи овен, на който се спасил Фракс. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб, какво да прави. Дъбът му дава ценни съвети. По молбата на говорещия дъб от един клон на последния той поръчва да му приготвят статуя, която поставя на кораба, с който ще пътува за търсене на златното руно. Във време на пътуването тая статуя постоянно му е говорила и го съветвала, какво да прави. Той с група младежи пътува с кораб за страната Колхида, дето е златното руно. След много приключения и препятствия той побеждава змея, който пази златното руно и го взема.

Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ. Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола.

Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно.

Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода.

Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека. Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите. Това е пак загатване за кармата. Несметената тор в Авгиевите обори - това е натрупаната карма. Човек може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време.

Същата идея е вложена и в легендата за градината на Хесперидите. Херкулес е трябвало да вземе от тая градина три златни ябълки. Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей. Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три? Това означава трите страни на божественото човешко естество.

Богинята Деметра има дъщеря Персефона, която бива грабната от Аид. Последният я занася в подземното си царство. Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство. Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа.

Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел. Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му опитности. Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка?

В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место.

В окултната наука петата и изобщо нозете са символ на добродетелите. А добродетелите са проява на любовта. Чрез тая легенда се е загатвало на народната душа, че тогавашната култура е достигнала до известни постижения, но има нещо още, което не е достигнато и което ще бъде донесено в бъдеще чрез Христа! И наистина, Христос на тайната вечеря умива тъкмо нозете на учениците, т.е. това, което у Ахилес, представителя на гръцката култура, е уязвимо.

С висши истини са пропити митологиите и на другите раси и култури. Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му. А само между плешките той имал слабо, уязвимо место, защото когато се къпел в кръвта на дракона, един липов лист паднал върху това место на тялото му. Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место. Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната дреха.

В легендата се разправя още, че веднъж Зигфрид взел от крал Алберих след жесток бой вълшебната шапка, която като турял на главата си, ставал невидим. Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът.

Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира.

Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките.

Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр.

И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания.

Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр.

* * *

Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето.

И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.

Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр.

Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр.

Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини.

* * *

От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube