Д-р Ел. Р. Коен

КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА

В днешния век, когато най-важното занимание на хората е да решават кръстословици и с това да си въобразяват, че много знаят, малцина мислят и се замислят, че живота - личен и обществен - не върви добре, че се нуждае от изправяне, от "изправител" - от една жива мярка, която подсказва винаги вярно, кога човек върви напред. Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората. Човек, от утробата на майка си до смъртта, е толкова зает със себе си, със своите лични нужди, че трудно може да разбира неща, които го заставят да се отклони от своето централно занимание - мисълта за себе си.

Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.

Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот.

Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие.

Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот.

Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели.

Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер.

На земята днес има твърде много учени, техници и пр. За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята. А ние виждаме, че това не става. Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас.

На земята днес се готви нещо страшно. Хората са обезумели. Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм. Всичко това не вещае добро! Някои казват, че когато човек мисли за себе си, щял да бъде полезен и за другите. Това е вярно само по себе си. Ала днешния човек, възпитан от всичко безпътно в следвоенния живот, далеч, като мисли за себе си, не мисли да направи добро на другите, а още по-малко мисли за своето духовно растене, което е най-важното нещо в живота. Духовно порасналият човек е развил в себе си една права мисъл, той знае защо трябва да помага на другите и може да им помогне. Той е минал по трънливия път на себе издигането, на себе изправянето, той е убеден, че живота не се свършва с нашето еднократно жалко земно съществувание. Той е убеден в разумната вечност и смисъл на живота. В това се крие неговото благородно, себеотдайно и пожертвувателно отношение към другите - той има едно благородно, красиво сърце. Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят. Важното е едно семе да падне на добра почва. Нещата тогава сами дават плод.

Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на човека да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес. Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на човека е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички.

Крайно време е да станем човеци - същества, в които да грее истинска светлина за нещата в живота, в сърцата на които да живее любовта и търпимостта към другите,от волята на които да се лъчат дела и импулси, които могат да обновят света.

Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube