ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА

Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там!

Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук, Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават! Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате. И като ни познавате, обичате ни. И затуй сте ни тъй близки!"

Обикалям първото езеро. Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце.

Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове.

Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея.

Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце. Небето е чисто. Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне. Учителят ни дава съвсем нови гимнастични упражнения. За пръв път ги правим тук. Те изразяват чрез движения новото, което се внася днес в историята на човечеството, новите сили, до които се домогва днес човешката душа при своя възход. Чрез тия упражнения като че ли се свързваш с всички пробудени души, които работят за изгряващото „утре".

Центърът е Словото на Учителя То отговаря на обстановката. Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове. Ето Словото на Учителя на Мусала :

„Любовта е тая сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.

Любовта е един закон за опознаване на другите. Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта.

В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее.

Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън.

Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огънят на любовта.

Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него.

Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще.

Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете.

Ти не можеш да разбереш любовта, ако не ù слугуваш. Не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Това е най-голямото щастие: да служиш от любов.

Да обичаш, но с обич, в която не се забелязва никакво изкушение.

Оная любов, която може да издържи, при каквито и да са условия, е любов. За да изповядваме Христа, трябва да обичаме тъй, както Той обича.

В целия свят има една божествена вълна. В целия свят има събудени души. Всички тия души, просветлените души, имат широка мисъл. Един англичанин, който е засегнат от тая вълна, ще се представи като брат. Също така германецът и пр. Широко схващат нещата.

Сегашните времена са важни. Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот. Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето.

Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е.

В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие. Когато някой човек напредва, теб ти е приятно, понеже той и ти сте едно. Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса".

На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят. Вслушваме се: в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му.

* * *

Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила.

* * *

Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден. Къде отиде вчерашното забулено небе? Нали и в живота всяко страдание е тъй кратковременно? В сравнение с вечността, то нали не трае повече от няколко часа само и даже само няколко мига, и след това пак разведреното небе ни се усмихва!

Изток е в розови краски. Всички скали, обърнати към изток, са силно осветлени от зората, като че ли са светещи. Каква е тая радост, която ни изпълва? Една вътрешна светлина, една вътрешна музика чувствуваме в себе си. Да, днешният ден ще бъде пак необикновен. Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес?

Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. - Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. - Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него. Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни. Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото. Цветя в изобилие: карамфили, каменоломки, камбанки, после сродникът на еделвайса и пр. Тук-там се спираме и ги съзерцаваме. Те ни говорят за един свят, който съществува, в който сме потопени и който тъй е сроден на онова, що живее дълбоко в душите ни! Всяка тревица може да направи щастлив онзи, който вижда в нея нещо повече от формата!

Чувствуваме, че отиваме към един извор на светлина!

Наближаваме тая част на билото, която е точно между Маричините езера и „Окото". Те ясно се виждат от двете ни страни. Ние сме в надоблачни висини. Ние сме тук в светилището на Рила.

Спираме се. Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас. Като че ли от този мощен масив излиза светлина, която ни облива, озарява и привлича!

Една радост, която като че ли е от друг един свят, ни изпълва. Влизаш в един реален, в един изобилен живот. В сравнение с него като че ли досегашният ти живот е бил сянка! Чувствуваш, че животът е само от светлина! Че сенките на живота са илюзия. Тук чувствуваш, че всичко е светлина, всичко е мир, всичко е любов! Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват. Чувствуваш, че когато някой се възмогне до светъл подвиг, ти си в неговия подвиг, и когато някой стори погрешка, ти си в неговата погрешка. Чувствуваш че животът е мощна струя, която с тържествена победна песен минава през нас. Ти чувствуваш, че всяко нещо е свято; че всяко камъче, всяка тревица са свещени. Като че ли си близо до мястото, отдето блика една вътрешна светлина.

Като че ли едно було се вдига и вникваш във великия план на разумните сили. във вътрешно озарение разбираш повече, отколкото с години занимания. Като че ли за миг планината вдига завесата, която скрива от смъртния великата тайна за реалния живот. Чувствуваш, като че ли си в съприкосновение с онова, за което си копнял през целия си живот. Всички вериги са паднали от тебе !

Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление. Нейният поздрав ни направи богати! Нейният поздрав е любовен!

Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения.

Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много!

Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот.

Този реален живот - там е Великият, Безграничният.

Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие

Вятърът ни говори за вас.

Звездите ни говорят за вас.

Бистрите извори ни говорят за вас.

Чрез тях узнаваме, какви сте вие. Чрез тях ние проникваме в царството, дето витае светлата ви мисъл. Звездите, цветята, изворите, нежният зефир ни говорят за вашата любов, която протича като бистри кристални води от вашето сърце. То е извор, чиито води протичат от тия свещени места долу в низините, към живущите в тъмнината, за да внесат лъч от радост в техния живот.

Лесни са страданията за онзи, който ви познава.

Идете на планината и приемете нейния поздрав!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube