ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

ЗА ПЛОЧИ

Ще отидем за плочи. Ще покрием и постелем каменната хижа. Ще я украсим отпред. Ще ù турим стъпала.

Тя служи не само нам. През есента, зимата и пролетта тя служи на вси туристи. Нека умореният турист да има къде да се приюти! Нека той да почувствува любящата ръка, която е изградила хижата!

Днес отиваме за плочи! Колко сме радостни! Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"! Ще видим пак заледените му брегове и плаващите снежни маси по него!

Плочите са там! Те са дар, който то ще ни даде! То обича да дарява всички, които отиват при него!

Днес отиваме до "Сърцето"! И даровете, които то ще ни даде, са за всички - за всички пътници, които минават по тия места!

Един вечен пътник минава по великия друм на живота!

Облекчи пътя му с даровете, които щедро получаваш от Мировото Сърце.

ТОЙ СЛИЗА!

Ние сме край второто езеро. То е тихо. Водите му се къпят изобилно в слънчевите лъчи.

Поглеждам нагоре. Ето палатката на Учителя! Как красиво е кацнала тя на ония висини!

Но ето, виждам, че Учителят слиза от там по китната пътека, която направихме миналата година за един ден! Колко любов е вложена в нея!

Той слиза при нас. Слиза от слънчевите дворци.

Слиза, за да внесе долу огъня, който носи със себе си от небесните сфери. Този огън ще разтопи всичко и ще претвори всичко.

Ледовете ще се стопят и ще протекат като кристални извори.

Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва!

Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им!

Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им.

Той слиза, за да покаже пътя на възлизане!

ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА

Поемам от второто езеро нагоре.

Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата.

Аз съм в друг един свят.

Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи.

Седя на една от големите скали край него.

Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове?

Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му.

То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости!

На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води.

На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.

Аз ставам. Връщам се към нашия стан.

Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила!

СТЪЛБАТА

Хубава е програмата за днес: ще градим стълба.

Тя ще бъде близо до палатката на Учителя.

Големи плоски камъни са вече донесени от близо и далеч. Те са струпани вече на мястото!

Тъй са разхвърляни те сега безредно, но от тях ще излезе нещо стройно и красиво!

Цял ден се работи тук. Едни изравняват местата за камъните, други ги очукват, за да ги направят пригодни, а трети ги поставят.

И ето, стълбата е вече готова!

Широки простори се откриват за оня, който прекрачи нейните 51 стъпала! Той ще види голяма част от мощната Рилска верига с Мусала!

Не са ли това 51 добродетели, които човек трябва да извоюва в себе си? С всяка една от тях той няма ли да изгради едно от стъпалата на тая велика стълба ?

Днес човек единично и купно не гради ли стълбата с 51 стъпала ?

Шум и трясък се чуват днес около нас: гради се приказната стълба с 51 стъпала!

И, когато бъде тя готова, ще почне първият ден на "живота"!

ТЕ ЧАКАТ!

Изкачвам се високо над второто езеро. Вече съм по склоновете на върха "Харно ми е". Там долу се вижда светлото очертание на нашия стан!

Около мен море от скали. С всевъзможни форми са те, с причудливи очертания. Някои имат нежни, меки форми; други са с изострен връх, стремящи се към висините. Някои са надвиснали над главоломни пропасти.

Дълго ги съзерцавам.

С векове и хилядолетия са те тук, зиме изложени на бури, а лете милвани от слънцето и от лекия зефир. Зиме, когато са покрити със снажни преспи, те мечтаят за лятно слънце, за тревите, за цветята с безброй шарки, що растат около тях.

Калени са те в бурите на живота! С устойчивост посрещат най-големите бури. Те не могат да ги изтръгнат от техните места.

С векове съзерцават те звездите и понякога едно прозрение за миг ги озарява за висшия смисъл на всичко и на тяхното собствено битие. Като светкавица ги облъхва тогаз едно озарение за великото а живота. И след туй завесата пак се пуща.

Те чакат! Те чакат някой да дойде при тях и да ги възкреси!

Те чакат магическото Слово, за да се преобразят. И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми.

Те чакат любовното Слово, за да възкръснат!

СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА

Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила!

Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свето в душите си през цялата година!

Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат.

Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде!

Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година.

Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка.

Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж?

Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори:

"Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!

Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем.

Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички!"

Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила!

ПРИ КОТВАТА

Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур"

Кой е в нея? Това е Учителят, който отива при "Ръцете които дават." Тъй наричаме бистрия извор при второто езеро.

Днес ще има работа! Всички, които желаят да помагат отиват там.

Предстои важна работа. Тая година ще се даде плът на една нова идея, която е родена.

Всички красиви, снежнобели скали, които украсяват извора, се свалят. Дъното се изчиства хубаво. Снежнобелите скали след това се нареждат вече по нов начин.

И ето, една голяма котва се очертава пред очите ни. Из нея бликат кристалните струи.

Котва е формата, която тая година се въплъти там горе, при Седемте Езера.

Котвата е начало на водите, които слизат надолу.

Тия води ще занесат една нова вест там долу.

Надежда за един нов свят - това е вестта на котвата.

Надежда за близкото утро - това е вестта на котвата.

Тая година се праща долу светлата вест на котвата!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube