Г. Тахчиев

ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО

Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране .

Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света.

Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора.

Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо.

Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава.

Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него.

Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание.

Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг.

Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа.

Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото.

Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех.

Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света.

Щедростта се включва в идеята за цялото. Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване".

Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното.

С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото.

Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.

Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него.

Няма по-голяма религия от единството.

Няма по-велика наука от единството.

Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява. Ние тогава отдаваме голямо значение на малките неща, което е основа на творчество. Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека.

Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота.

Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда.

Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото.

Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне.

Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път.

Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист.

Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото.

Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек.

Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото.

Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.

За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа.

От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора.

От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества.

Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света.

Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията.

Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото.

Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим.

Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене. След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом. В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния. Само в такъв случай аз бих могъл да направя връзка между фактите и да зная, как да действуваме, за да премахна причините и да изменя последствията. Може да се възрази, че е невъзможно за човека, не е в кръга на неговите способности да прониква тъй дълбоко в явленията на живота и тяхната връзка. Но природата за това не иска и да знае, че ние сме невежи за нейните закони; ние ще изпитаме последствията на нашето невежество. Обаче, щом природата ни държи отговорни за незнанието и ние страдаме, това показва, че е имало възможност да придобием нужните познания, да развием способността да правим връзка между фактите и постигнем целите на живота с най-малко разходи.

И тъй, ние можем да реализираме идеята за Цялото и да вкусим от нейните сладки плодове, ако имаме едно любящо сърце, ако имаме един светъл ум и ако имаме една благородна воля.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube