Жорж Лаковски

ВЕЛИКАТА ПРОБЛЕМА

Големият прогрес в науката за радиовълните, на радиестезията, на радиобиологията и пр. трябваше да създадат един Жорж Лаковски, който синтезира всички факти из тия области и осветявайки ги и със свои собствени наблюдения и опити, дойде до теорията си за радиациите на организмите и на всичко съществуващо.

Той излезе пред света с важната си първа книга "Произход на живота" в 1926 година. След това се заредиха редица негови книги до днес:

"Принос към изучаването на рака" (1927 година)." "Универсион" (1927 г.). "Тайната на живота" (1929 г.). "Науката и щастието (Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите) (1930 г). "Клетъчни радиации" (експерименталните изследвания по въпроса, събрани) (1931 г.). "Етатизъм, смърт на народите" (1931 г.). "Изгубване на равновесието в радиациите на клетката" (лекуване на рака с помощта на радиации) (1932 г.). "Вечност, живот и смърт" (1932). "Земята и ние" (1933). "Расизъм" (1934). "Материята" (1934). "Великата проблема" (1935).

Теорията на Лаковски предизвика нови интересни изследвания и роди грамадна литература по въпроса от разни автори. Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията. Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома.

В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват. Същото правил и с животни. В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд.

Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания. Ето някои мисли от тая книга:

"Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет. Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта. Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето Същество! Някои верующи ме укориха, както и някои неверующи. Последните ме укориха, че аз поставям връзка между религията и науката. Аз с моята теория не се намирам в противоречие с никоя религия.

Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи. Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света! Телепатията се обяснява чрез предаването на мислителните трептения чрез вълните на универсиона.

Човешкото тяло може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място. Радиациите, които идат към земята от други небесни тела, поддържат живота на земята. И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите небесни тела.

Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята.

Всички същества, които изгубват живота си тук, не са умрели в абсолютната смисъл на думата, но продължават да живеят със своето съзнание в други области на вселената - даже върху други небесни тела. И после, те могат да се преродят пак на земята. Поради това Наполеон, Цезар, Виктор Юго, Пастьор и пр. продължават да живеят в други области на вселената - върху другите планети с всичкото си съзнание и продължават своето дело.

Научно могат да се обяснят предчувствията, интуицията и пр., явления, които играят голяма роля в живота на повечето хора. Мнозина от нас са били предпазвани от важни опасности и даже са избягвали смъртта по чудесни начини. Интуицията идва от същества, с които сме сродни, които са свързани са нас и живеят в други области на вселената. Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години,

Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие. Тя е едно преходно място, дето идваме временно, за да отидем след това на други светове. Земният ни живот има за задача да поправим грешките си, които сме направили в другите наши съществувания. Земята е един вид училище, дето се очистваме чрез много изпитания.

Небесните тела са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея.

След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода. И аз се вглъбявам в размишление. Колко е хубаво да изпращаме своята мисъл към тия звезди, отдалечени от нас различно; някои са на разстояние няколко светлинни минути, а другите на няколко светлинни години, на няколко светлинни века и пр. Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг!

Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр. клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях. В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята. Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали реалност на земята. Колко красив става животът, когато човек знае, че животът не се прекъсва и че човек никога не умира. Всички наши страдания тук стават поносими, когато човек съзнава, че животът тук е временен и че ни очаква друг живот.

Радиациите са вече научно доказани. За да покажа, как много явления в живота могат да се обяснят само с радиациите, ще приведа писмото на един лекар, което получих напоследък. Ето извлечение от писмото на д-р P.:

"Гледах едно дете шестмесечно. То е съвсем здраво и весело. То весело посреща всекиго, който се приближи до него. Обаче, когато до него се приближава лицето М. X., то почва да плаче, да крещи, да се дърпа настрани при крайна възбуда. Г-н М. X. има рак в черния дроб и в пилоруса. Той знае това; и другите го знаят. Друго едно лице когато се приближи до детето, последното също така плаче и се дърпа настрани. И това лице има рак. Това лице не знае това; зная го само аз. Тия две лица излъчват неприятни радиации, които детето чувствува и у него настъпва криза."

В този случай са действували ненормалните клетъчни радиации, и тия радиации са именно причината на рака.

Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно тяло: Ако в отрицателния полюс на една електрическа батерия турим един металически предмет: напр. лъжичка или друго, а на положителния полюс една сребърна плоча, то като пуснем тока, след време среброто ще се премести от плочата и ще покрие лъжичката, която е на отрицателния полюс. Ако наблюдаваме водата, няма да можем да видим пренасянето на среброто. Сребърната плоча постепенно се разпада на електрони, които отиват на отрицателния полюс и там пак се възстановява среброто.

Всеки ден получавам писма и статии от познати и непознати, които ме насърчават и които привеждат нови факти за потвърждение на моята теория!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube