Д. Антонова

БЯЛАТА ПPЯCПA

Израсна голямата пряспа свободно, на воля,

там дето големи скали върхът е натрупал.

Ноември, декември ù дом построиха.

И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа.

„Царица" се в себе си тихо нарече.

„Царица" и малките снежни навън говореха тихо.

И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха,

и със свойта царица в едно те се сляха.

Голямо ù царството беше на бялата снежна царица.

Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява.

От царство далечно ù пращаха накити чудни,

безспирни оркестри ù свиреха денем и нощем,

играеха танци мъглите.

А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл.

Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост.

„На моето ледено царство покорен ще бъдеш,

му пряспата рече.

Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето

и топло я грейна.

Потрепна от радост царицата снажна,

помисли си, слънцето влюби се в нея.

Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана,

с преплетени нишки от злато,

дъгата се в нея прелива.

„Любими", му пряспата кротичко рече,

погрей още малко, недей си отива,

усещам в сърцето ми нещо топи се.

Дали то е трепет на рожбата жива,

от моята девственост чиста родена,

от твоята обич съгряна?

..............................................................

Топеше се бялата пряспа, а капчици чисти

се стичаха бавно, и къпеха с песен прозрачна

прекрасен и нежен цветец синьоцветен,

най-чудната рожба на бялата пряспа.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube