П. М-в

АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС

„Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития".

Проф. В. Оствалд.

Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества" на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между друго френската революция - „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера", идването на Наполеон - „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...". Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно.

До скоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нежно да осветли напълно и тоя въпрос. В писмото си до Хенрих II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце.

От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия, преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и, че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството", са само илюстрация на изложената теория.

Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус" (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т.е. колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог.

На всеки случай, сега може да се каже, че и ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.

Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.

* * *

Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответна реакция. Както в древността, така и в no-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници.

Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ù части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея.

Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар".

В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето".

Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията.

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.

Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно.

В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика".

Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи, изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години.

Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромуел, сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф).

* * *

След Морена започва упадъкът на астрологията.

Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използуването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци.

Но, тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията.

За компрометирането на астрологията са съдействували, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля.

Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се нравят на астрологията от страна на нейните противници.

Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма. А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен, но не принуждават" и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите". А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер)

Прочее, едно излишно недоразумение.

Други отричат астрологията пак а приори, понеже не могли да си представят. Как е възможно планетите да влияят върху живота на земята.

Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум". В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така напр., ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати".

Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай.

За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо.

Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства.

Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея.

Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване...

Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе.

Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология", където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на астрологията".

Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме на страна въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността" на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?

Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания.

Но, тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? ft самият проф. Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.

С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?

„Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер).

Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнаж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент.

Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на слънцето в даден момент спрямо разните точки на земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ. Естествено, за астрологията е важно влиянието, което слънцето упражнява тъкмо в точката, която я интересува. Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация.

Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима. Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя.

Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично".

Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт.

Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18. век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие" или „шарлатанство".

* * *

Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.

Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се подържа, че всички твърдения на тая литература съдържат сто процентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция" (Г. Тамо).

Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната" астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения.

Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика" е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологичетки материал, Обаче, неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век" (проф. Требюк), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във франция - главно от X. Селва, в Австрия - фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време.

Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология.

Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблема за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията.

Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния.

През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.

Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология")

Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки.

Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним.

Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни.

Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто: „Разликата между мен и Вас, Сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса".

А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция.

На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция.

Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш:

„Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди:

„Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък".

Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони.

Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube