НЕ СЪЖАЛЯВАЙ!

За всичките направени усилия,

Поръсили земята с капки пот,

За всичките лелеяни надежди,

Не цъфнали, не дали плод,

Не съжалявай ти, о друмник вечен.

За вихрите, що кършат китни грани,

За песните, що в бурята замлъкват,

За скритите у теб дълбоки рани,

За всичко туй не съжалявай!

Поднасят ли ти днес горчива чаша,

И ронят ли очите тихи сълзи,

Знай, друг сега напива сладка чаша,

Ти пий, търпи, не съжалявай!

Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен

Низ пазвите на светла бъднина,

И като сноп лъчи ще те обсипе

Със всичките отказани блага.

Не съжалявай ти, о друмник вечен.

РАЗСЪМВА СЕ

Разсъмва се, отстъпват тъмни сенки

На северна, студена, дълга нощ.

Разсъмва се, усмихва се Венера,

И буди тя в душата скрита мощ.

Разсъмва се, утихнало морето,

Затворено в човешкото сърце,

С отпуснати весла във малка лодка

Плувеца е с просветнало лице.

Към брегове познати плува той,

Спасен от бурята през тая нощ.

Предутрин е, сияние трепти -

На изток тайнство се върши.

И с тих, молитвен глас плувеца бърза

Да отдаде на Бога благодарност.

Проблясва слънчев лъч и той привързва

Отплувалата лодка до брега.

St.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube