* * *

Звезди, звезди на вечерно небе

И нежен лунен сърп всред тях блести.

Не е ли озареното лице

На Бога туй небе?

Смирен, човека пита.

 

Обгръща те с красива тишина

Човешкото нестихващо море.

Не е ли извор тая глъбина

На Божията мисъл?

Смирен, човека пита.

 

Звезди трептят, безбройни сватове,

Разливат вечно мека светлина.

Не са ли израз те от векове

На Божията сила?

Смирен, човека пита.

S.

ОБИЧАЙ ЖИВОТА!

Обичай живота - съкровище скрито,

Дар чуден, божествен.

На майско ли утро приличен,

На бурна ли, черна светкавична нощ,

Или долина спокойна на труд безметежен,

Обичай го ти!

Обичай живота!

 

Не спирай се ти, когато по пътя скала се изпречи,

Когато те шибат клони разлюлени, и вихър налита.

В гората те радост очаква край извора чист.

Не спирай се ти.

 

Обичай живота, той дар е божествен,

Нетленно богатство е той!

И слънце, и мрак е, и буря метежна,

И сладък покой.

О, всичко е той

 

Една мушица съживена

От слънцето на есента,

Трепти и хвърка и се радва,

И пее както в пролетта.

 

Защо и ти не се зарадваш,

Когато грят те лъчи,

Кога те срещат със усмивка

Добри и ласкави очи ?

 

Едно детенце се усмихва

През две отронени сълзи.

За тази грейнала усмивка

Бог щедро ще го награди.

 

Защо и ти не се усмихваш,

Когато мъчи те тъга?

Знай, семената се запазват

И се събуждат под снега!

Д. А-ва

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube