РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ

Ръката на Максим Горки

Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя. От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият трънлив път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М. Горки от "босяк" стана светилник на човечеството. Но пътят му е бил трънен път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите. На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си. Може би неговият извисен и голям интелектуален живот (линията на ума и челото), неговата воля, изразена в брадата и в цялото динамично лице, неговото търпение и благородство (погледът, ноздрите на носа и хубавата линия на сърцето) - всичко това е давало на М. Горки жизнени сили от друг род, посредством които той е крепял своя разнебитен организъм, своя нерадостен, но много плодотворен, за полза и слава на човечеството, трънлив път.

Много светлина и добри подтици е оставил Горки зад себе си като светла памет!

Ръката на ген. Ерих Лудендорф

Генерал Лудендорф е всеизвестният помощник на фелдмаршал Хинденбург, ръководещ германската войска през общоевропейската война. Това ръководство в по-голямата си част остава в ръцете на ген. Лудендорф. На 26.X. 1918 г. той си подава оставката, понеже не е било възприето неговото мнение за продължението на войната. Във военното обучение Л. е най-големия представител на Шлифенската школа, привърженик на принципа за всеунищожението. Винаги, обаче, намиращ много изходи, когато последната цел му остава непостижима. След войната той писа много върху военни теми. Той е родоначалник на идеята за възвръщането към старото германско езическо обожествяване.

Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л. Той е човек на "идеите-фикс", бихме дори могли да кажем "ипохондрик". В живота може да се работи с разни видове хора, ала досущ невъзможно е да се работи с хора ипохондрици и с фикс-идеи. На такива хора сякаш и съдбата е зъл враг. Те трудно могат да се справят със своя ипохондричен характер. Слушал съм Учителя да казва, че човек трябва да се пази да идва във връзка и да работи с хора, които имат съединена линия на сърцето и ума.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube