ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

Разбитата чаша

Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката ù вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино. В чашата на Нунцио била налята отрова. Но когато последният дигнал чашата и щял да я изпие, Граф Берози, застанал отстрана, на известно разстояние, дигнал револвера си, прицелил се в чашата, и преди приятелят му да погълне нейното съдържание, гръмнал. Чашата се разбила на парчета. И Нунцио и съперникът му се силно изненадали и уплашили от този ненадеен изстрел. Графът, обаче, ги успокоил, като казал загадъчно усмихнат: „Аз исках да проверя, дали не съм забравил своето старо изкуство, исках просто да видя, дали ще мога да улуча чашата, без да нанеса и най-малката повреда комуто и да било". Когато двамата приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"? „Нали знаеш, че обичам да говоря символично?" отвърнал той с усмивка. „Да, но тази твоя символична реч в случая беше твърде опасна", възразил Нунцио. „Още по-опасна беше чашата", казал бавно и съсредоточено граф Берози, като препратил на приятеля си своята мисъл. И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека. Едничкото нещо, което се позволява на разумния човек, то е да вдигне своето огнестрелно оръжие и да разбие тази чаша! Ала трябва вярно прицелване и сигурен изстрел! А изстрелът - това е силната и права мисъл. Помни това, приятелю мой".

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube