Д-р Новотни

ПРАКТИЧНИЯТ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ

В днешно време е трудно да се каже кой е практичен и кой е непрактичен човек. Защото практичността на човека, която е вродено предразположение, имащо своите типични характерологични признаци, се смесва с изгодничавостта на хората, с техните най-долни попълзновения. На всеки случай практичността е положително качество на човека на земята. Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс. Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после прозорливост и способност да проведеш работата.

Трябва да разграничим практичността на два главни типа - има една практичност, която е ръководна. Тя не се губи в дребнавостите, тя нахвърля големите линии на това, което трябва да се направи. Далеч не трябва да се мисли, че практичният човек от този тип не може да изпълни детайла на нахвърлената работа. Има една друга практичност, така да наречем на подробностите, на дребните неща. Тази практичност спада към занаятчийството в живота. Тук не се иска голям ум и способности. Най-голямата способност тук е механизацията – навикът да се извършва дадена работа. За големите майстори на практичността тези „практици на дребно" са добре дошли - те са частични изпълнители на голямото цяло. Практичността седи не в тези дребни работи, а в големия организаторски дух на този, който стои начело. Практичността далеч не подразбира материализма. Не може да има на земята идеализъм без практичност. Инак този идеализъм не може да даде плод на земята. Често хората смятат липсата на практичност на дребно у някой учен с неговата голяма ръководна практичност. И затова говорят за занесеността на учения. Вярно е, че има учени, които във воя творчески размах излизат из рамките на възможното през дадено време, но това далеч не значи, че техните проекти и замисли не са реализуеми. В ръководната практичност трябва да разграничим една категория случаи, когато нещата могат да се проведат веднага, в зависимост от дадените възможности и условия, има и такива случаи, когато нещата изискват създаване на условия, за да могат да станат. Често, при такива случаи, в течение на времето голяма роля играе колективната проява на творчество. Практичност и творчество са тясно свързани. Култура, материална и духовна, са тясно свързани с ръководната практичност. Възход, еволюция в човешкия род, това е свързано с практичността. В това отношение практичността е проява на гениалността. Няма гениалност сама за себе си. Тя е свързана с хората, тя е свързана със земята, тя е свързана с нещата, с природата - видима и невидима. Специализацията не е още изразна практичност. Практичният човек, когато ръководи нещо, знае в дадени моменти при дадени случаи да намери и използува специалиста. Макари да има гениални специалисти, повече или по-малко специалистите са практици на дребно, на детайла.

Ръководната практичност твори благата на земята, тя създава изкуствата и науките, тя създава голямата техника и откритията. Природата е най-големия образец на всестранна практичност – ръководна и на дребно - специализация. Практичността на хората се свежда в края на краищата до едно изучаване и прилагане на творческите закони на природата. Тука седят гениалните открития на учени, философи, техници. Всичките науки не са нищо друго, освен кратки основи или уводи към изчерпване великото и необхватно цяло на природата. Бихме могли да кажем, че няма по-практичен ум от този на природата - с каква вещина се провежда, изпълнява и създава всичко.

И тъй, вие стоите в една зала и наблюдавате пъстрата картина от хора. Пред вас стои човек с широко и високо чело и тясна долна част на главата - изобщо крушообразно лице и глава. Той е слаб или слабо пълен, бърз в поглед, в движения. Ръцете му са костеливи, с въздълги пръсти - заострени или квадратни. Вие сте склонни да считате този човек за човек на мисълта по-скоро, отколкото за човек на практическия живот. Наистина, научавате се, че той бил търговски директор на някое държавно предприятие. Неговият образ изразява един спекулативен ум, повече живеещ с теориите на нещата, отколкото със самата действителност. И това е често явление - на държавна служба повече се настаняват на ръководни места хора на спекулативния ум, отколкото такива, които биха могли да проведат нещо на дело.

За миг вашият поглед се откъсва и се спира върху друг един образ. Той е концентриран господин, възвисок, с черна коса, продълговато лице, орлов нос, полуизвити вежди - вие бихте познали един сатурнов тип. Той говори малко, мери изтънко и има голямо чувство за себе си. Той е редактор или директор на някой голям ежедневник, пише малко, обаче язвително и обича да създава настроение в масите да ги насъсква. Може да изпъкнат в съзнанието ред картини из обществения живот, които ви ужасяват, от които изтръпвате. За вас е ясно, че интелектуалните подбудители за подобни неща са хората от този тип.

В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания. Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им. Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост.

Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка. Челото им, а и всички останали черти следват повечето паралелепипедни форми. Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно спокойствие и търпение да до изчакват и доизпитват нещата. Брадата - тяхната брада е характерна. Тя, колкото и да е заострена, е четвъртита, издадена симетрично напред. Тези хора са много внушителни с брадата си. Тя изразява голямата им и непоколебима воля. Погледът им е ясен, открит, прям, устремен в пространството. В него се чете целта, която трябва да се постигне и да се проведе. Ръцете на тези хора са доста големи, мощни, с възлести и квадратни пръсти. от цялото им естество лъха голямата способност и чувство за осъществяване на нещата. Те и целта са едно и също. Спънките и борбите са за тях само обекти на времето. Около 55 години Свен Хедин броди из пустините на Азия и той не познава умора. Вагнер е бил също неуморен човек. Той остави голямо дело и успя да осъществи макар и не в идеалния смисъл, своята цел в живота. Да не говорим за хиляди и хиляди други исторически личности, които се нареждат в безконечната редица на практичните хора.

При най-добрия случай, практичният човек спада към една комбинация от два основни натюрела на Хутер. Те са хармонично съчетание на умствен и двигателен натюрел. Двигателният натюрел е най-съществената част на типа практичен човек. Стомашният, хранителен и почивен натюрел не рядко доизграждат характера на практичните хора. По отношение планетните типове, трябва да кажем, че у ръководният и практичен човек са изящно съчетани всичките положителни качества на планетните типове. У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера. Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност заема също голям дял от вътрешното естество на този тип хора. Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс. В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността. У тях е също така добре сложена и развита и задната част на главата. Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва.

Бургер от наблюдение установил един основен физиогномичен закон, който опредял практичността на човека. Той е основния закон за формите на лицето и техните съотношения. Според него, силата и способността да може човек да реализира нещо, се крие в разстоянието между очите и външната линия на лицето. От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края.

Форменият закон на Бургер Петерс попълва и пресъздава по-сполучливо и по-обосновано. Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека. Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата.

Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете. Така са се развили и органите за нейното проявление. Хармоничността на развитието и съчетанието на тези органи - на глава, лице, тяло и крайници - е най-голямата характерологична черта на ръководната практичност в живота, която твори. Днес повече от всякога на земята има нужда от хора на истинската практичност, защото те са призвани да сложат начало на една нова истинска култура на живота.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube