НОВОРАЖДАНЕ

Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него.

Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух".

„Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените.

Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси.

Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново".

Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие?

Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски.

Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални?"

Затова защото, всъщност, няма събитие в живота на човека, което да е така „актуално", така важно и съществено за неговата душа както новораждането.

Да се роди човек изново - това е едно от епохалните събития в неговия живот, едно събитие, което разкрива нова ера в целия му развой.

И ако човек не се роди изново, той няма никога да разбере дълбоките тайни на Живата Природа, нито ще схване интимните си връзки с нея. Ако не се роди човек изново, светът, който той иска да разбере по чисто външен път, ще остане завинаги непонятен за него.

Съвременните хора са така заети със своите материални интереси, щото мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен, и че светът, в който протича земното им съществувание, едва ли не е единствен.

Ала нито сегашният живот на хората е най-важен - защото има само временно значение - нито светът, който е разкрит пред тях, е единствен. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги. Но както един ученик, който остане три години под ред в един и същи клас, бива изключен от училището като неспособен, така и един човек, който остане три епохи подред на земята, не може да остане повече на нея - той бива изпратен в един по-нисш свят.

Като се има пред вид този факт, въпросът за новораждането добива особено значение.

Още повече, че човечеството е изправено пред прага на една нова епоха, в която ще царува един нов ред на нещата, коренно различен от сегашния. Хората са дошли до едно място, където трябва по необходимост да се откажат от старите си разбирания. Тия стари разбирания представят една мъглива област, в която не личат ясно нито очертанията на предметите, нито пътеките, които водят към великата цел на живота.

А животът, въпреки голямото си разнообразие, има една обща цел. Той има един велик общ център, който направлява всичките му много сложни функции.

Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката си с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят сами себе си в положението на божества.

Но защо тогава ти„божества" страдат, защо се оплакват от неправдите в живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Нали няма Бог? И действително, там дето има престъпления, там дето има мъчения и грях, Бог го няма. В нечисти места Бог не живее! Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство. Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство.

Едничкият начин да осъзнае човек единствения център на общия живот, да се свърже с него и да добие истинското си движение във великия кръг на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на света, в който живеят великите души. Тогава ще му се разкрият законите на тази мирова държава, от която зависи живота и съществуванието на всичко във вселената.

Тогава той ще разбере, защо е дошъл на земята, и защо трябва да отиде на онзи свят.

 

 

Д-р Ел. Р. Коен

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube