Боян Боев

НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА

Силният подем на естествознанието от епохата на възраждането насам причини едновременно подем и в материализма. Материализмът, който беше известен още в старогръцко време, сега в по-новите времена отново възкръсна. Големият успех в изучаването на физическия свят и особено приложението на добитото познание в техниката и в стопанските области докара схващането, че физико-химичните сили са именно всичко и че всичко се дължи на тях. Дойде се до така нареченото механистично схващане.

Обаче от последните десетилетия на 19 век насам има вече натрупани много нови факти, които не се поддават на механистическо обяснение. Биологичните явления не могат вече да се разберат като механични, като плод на физико-химични сили. Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти.

Опити на Ханс Дриш

Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж. Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване). Когато Дриш е правил опити след второто деление на оплоденото яйце, във фазата на 4 клетки, то пак всяка отделна клетка давала същия резултат.

От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация именно показва, че в организма има нещо, което не може да се подаде по никой начин на механистично обяснение.

Кое е характерно при биологичните явления? При всяко изменение на организма от външната среда, организмът винаги реагира целесъобразно. Това именно е регулация. Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр. Това не изменя същността.

За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка. Делението на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм.

Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията. Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма.

Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони. Обаче Дриш възразява на това така. Регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, напр., някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен; в разни специални случаи регулацията се проявява по специални начини.

Опитите на Харисон

Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор. Ако се установи, че тая способност е изработена чрез естествения подбор, тогава механичният принцип си остава. Той би било тогава достатъчен, за да се хвърли светлина върху всички биологични явления. Тогава всички биологични процеси бихме могли да обясним по механичен път, чрез физико-химични сили. Това е една много важна точка, която има решително значение за нашето схващане на биологичния проблем. Защо обяснението чрез естествен подбор води към биомеханизъм, към механистичния мироглед? Защото естественият подбор сам по себе си е механичен процес.

Обаче дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че за всеки даден вид регулация трябва да е действал специален естествен подбор. Например регулативната способност по отношение на крака не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, то трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколенията и при все това организмът пак реагира целесъобразно – пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления.

Типични в това отношение са опитите на Харисон. Той е правил опити с ларви на разни видове земноводни. Той е правил присаждане на два крайника (съединение) у зародиша, сливал ги е в едно или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр.. И при всички тия случаи в края на краищата чрез регулационен процес се е получавала нормална форма. Всеки ще признае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставян в такова състояние: присаждане на един крайник върху друг или превръщане обратно на един крайник и пр..

Опити с колониални хидромедузи

Опитите са били правени с вида Тубулария. Ако махнем един хидроид от колонията, той се възобновява обаче не чрез обикновена регенерация, но чрез комбинираната работа на цялото стъбло. По стъблото се появяват червени пръстени от клетки. Те са зачатъци на бъдещите пипала на нови хидроиди. Дриш отстранил горния пръстен и организмът при този случай избира един от тия трите начина: 1. От долния пръстен се образува нов пръстен, който да замести отстранения. 2. Организмът абсорбира всичко което е новообразувано и образува всичко отначало. 3. Довършва това, което е останало след отстраняването на втория пръстен и след това, чрез допълнителна регенерация, допълва останалите части на хидроида.

Тук виждаме, че организмът употребява три начина за постигане на една и съща цел и тия три начина се избират според случая - взема се този начин, който в дадения случай е най-целесъобразен. Способността на организма да постига дадена цел в разни случаи с разни средства, по разни пътища, Дриш нарича еквифиналитет.

Опитите Шаксел и Милоевич

Първият е правил опити върху Аксолот, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задните крайници на зародиша и са ги разменили. Предните крайници турили на мястото на задните обратно. А във формата си предните и задните крайници се различават. И ако ларвата е била млада, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място. Същото се получавало и при разменяне на десни и леви крайници. Десният крайник тогава ставал ляв и обратно. Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира.

Опити на Морган

Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи).

Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма.

РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ

Опити с Асцидията Клавелина

Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните. И след това тия клетки дават една нова форма, и то вече не хрилна торба, но цяла напълно развита асцидия. Има спор по въпроса, дали подмладяването, възвръщането към ембрионалното състояние на отделната хрилна торба става чрез връщане на задна диференцираните вече клетки на хрилната торба или става чрез участието на множество резервни ембрионални клетки. Но това не е важно в случая. Важното е, че организацията се опростява, става подобна на ембрионалната и след това отново се организира по нов начин.

Ако разгледаме по-дълбоко този начин, ще видим, колко е голяма целесъобразността в случая. Защото хрилната торба е вече твърде много диференцирана, и ако се направи само разместване на клетките, не може да се постигне лесно образуването на цял нов организъм.

Горе цитирахме само една малка част от опитите на новите изследователи в тая област. Има още много такива случаи, дето е тъй очебийна регулативната сила на организма, която не се поддава на никакво обяснение чрез механичен фактор и това води към приемане на един не механичен принцип за обяснение за биологичните явления.

За да хвърлим светлина върху биологичните проблеми, трябва да изучим природата по три начина: изучаването на външните форми. Това е изучаването на природата по форма. После трябва да се изучат силите, които организират формите. Това е изучаване на природата по съдържание. И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират. Това е изучаване на природата по смисъл.

От всичко горно се вижда, как за биологията се чертаят нови перспективи. Тя разширява своите хоризонти и навлиза в една нова област, която ù обещава небивал разцвет.

Както в биологията, тъй и в другите области на живота ние виждаме, че се създава една нова насока. С това съвременният естествено научен материализъм като мироглед ще бъде надраснат, ще има коренна промяна в нашето разбиране на природата. А това ще се отрази в целокупни животи развой на човечеството.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube