НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА

Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история.

Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет.

Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка.

Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване.

Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия.

В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт – авгурите. Но много неща показват, че мнозина видни люде в римско време са се занимавали с това интересно и важно от практично гледище гадателско изкуство. Така например, Юлий Цезар и Август са минавали за изкусни хироманти. За Юлий Цезар се твърди, че така майсторски владеел туй изкуство, та било достатъчно само да хвърли поглед върху ръката на когото и да било, за да го прецени правилно.

Без да се спираме надълго и широко върху историята на хиромантията в по-последни времена, ще кажем накъсо, че тя ни за миг не е излизала - заедно с астрологията, чиято спътница винаги е била, из кръга на ония занятия, които са привличали образованите люде на ония времена.

У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията.

Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията.

Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).

Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене.

Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.

Едва в последно време се забелязва едно по-обективно отношение към хиромантията от страна на някои официални учени, които по един или друг начин са били принудени да признаят нейната достоверност. Така стана в последните десетилетия и с много факти из областта на окултизма - отпърво официалните учени ги отхвърляха с пренебрежително високомерие, после, с течение на времето, те бяха принудени да им отдадат известно внимание, докато най-после, притиснати от неопровержимите факти, те се видеха принудени сериозно да се занимаят с тях и да ги признаят.

Трябва, обаче, да отбележим, че преди още някои съвременни учени да се занимаят с въпроса за достоверността на хиромантичните гадания, с хиромантия се занимаваха мнозина окултисти. Със своите книги те поддържаха постоянно жив интереса към това древно мантично изкуство.

Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания.

На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията. Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания.

Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II.

По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг.

Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто.

Споменавам тия данни, за да подчертая, колко е рисковано да се предсказват далечни сбития из живота на човека, особено пък годината на неговата смърт – нещо, което така лекомислено правят разните професионални гадатели, които далеч нямат знанията и ясновидската интуиция на хироманти като Мадам дьо Теб или Фрей.

Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано.

Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид.

„След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми. Говори след туй за двамата ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес. Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна".

И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди.

За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид.

Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което ù засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.

Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат утвърждение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube