МИСЛИ!

Небето — това е светът на радостта, защото там всички мислят. Земята е светът на скръбта, защото на нея малцина още мислят.

Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно. Всяко нещо, което не разбираме, е неприятно. Скръбта е неразбраното, радостта - разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията. В този смисъл на думата, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл! И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма. Но тези органи са живи - всяка клетка у тях е съзнателна. Научи тия клетки да мислят така, както ти мислиш. Проектирай своята мисъл в тях и ги накарай да трептят в хармония с твоята мисъл. Тогава болестта сама по себе си ще изчезне. Тези клетки трябва да разберат, че ти си господар. А човек наистина е господар, когато мисли. Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли е роб. Що е робство? - Липса на мисъл! Искаш ли да се освободиш от робството, в разните му форми, започни да мислиш. Искаш ли да се отървеш от всички неприятности и несгоди, започни да мислиш! Изходният път от несгодите на живота е в мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви! Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш. Всяка мисъл е едно „да бъде виделина!" - и виделината наистина светва в тъмнината. Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга. Радваш се, защото мислиш. Скърбиш, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш, невежа си, защото не мислиш. Добър си, защото мислиш, лош си, защото не мислиш. Доволен си - мислиш. Не си доволен - не мислиш. Обичаш хората - мислиш. Не ги ли обичаш, ти не мислиш. Изпадаш постоянно в противоречия - ти не мислиш. Защото в ума, в мисълта, противоречия няма. Противоречията са извън ума, извън реалността. Дето няма мисъл, там са противоречията, борбите, стълкновенията в живота. Защо хората воюват? - Защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? - Защото не мислят. Днешният свят на хората е свят на безсмислие Наистина, у хората има един стремеж да мислят, но туй още не е правата мисъл! Да разсъждаваш върху нещата, да ги анализираш, да проучваш онова, което са реализирали мислещите, това още не е мисъл, не е ум. Умът седи над всяко разсъждение, разчепкване, анализиране. Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават. Дошло е вече времето, когато хората трябва да се научат да мислят. Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи. Когато всички хора започнат да мислят, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.

* * *

Д-р Ел. Раф. Коен

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube