Д-р Новотни

КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ

Впечатлението, което се добива от един човек когато се види, се допълва извънредно много от неговата коса - нейният вид, начина на вчесването ù, нейният цвят и гъстота. Когато наблюдаваме своите подобни, най-силно впечатление ни прави изобщо главата. И на първо място винаги изпъква носът. Затова, той е барометърът на човешката глава и, следователно, на човешкия живот. Вгледате ли се, обаче, в човека, веднага ще ви направят силно впечатление очите му. Те са, които ще ви пленят или отблъснат. Те, със своя поглед, ще ви галят или ще ви презират; ще ви се радват или ще ви мразят; ще ви укоряват или ще ви разкриват мълчаливо и спонтанно дълбоката мъдрост на живота. Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека!

И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот.

Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това. Едни считат, че косопадът е свързан с начина на живот на хората. Един разгулен живот, без съмнение, може да се отрази върху окапването на косата. Други учени считат, че окапването на косата е свързано с голямо нервно и умствено напрежение. Трети го отдават на наследствеността и пр. Разбира се, във всички тези причини има по нещо вярно. И за единичните случаи всяка причина по отделно може да има своето значение. Трябва, обаче, да се отбележи, че всички тези причини повече или по-малко са прави. Напоследък с углъбяването на биологичната наука, се създадоха и нови схващания във връзка с окапването на косата и специално у мъжете. Счита се, че това се дължи на намаляването на женските хормони в кръвта на мъжете. От гледището на поляризацията на индивидите на мъж и жена, за което знаем от биологията, че всеки мъж има в зародиш и женски органи и белези, същото е и за жената, тази теория за хормоните изглежда доста близка до истината.

Във връзка с косопада уместно е да се преведе един интересен разказ, съществуващ в окултната литература, изнесен в беседите на Учителя. Този разказ ще хвърли малко по-друга, по-психологична светлина върху този физиологичен процес. Един виден граф обеднял. След дълги вътрешни терзания един ден при него дошъл принцът на гномите и му предложил да го снабдява с пари, когато му поиска. Срещу това принцът не е искал нищо друго, освен няколко косъма от главата на графа, които последният трябва да му дава всеки път, когато получава пари. Разбира се, на драго сърце се съгласил графът. Не няколко, а по много косми ще ти дам, отговорил графът на принца на гномите. И така текли години, графът получавал пари и всякога давал по няколко косъма от своята глава. Един ден графът поискал наново пари, принцът на гномите му поискал пак съответното количество косми, за да му даде пари. Тогава едва графът забелязал, че вече нямал косми на главата си и нямал какво да даде. Гномът на никаква цена не се съгласявал да даде пари при други условия, освен срещу косми. Изпаднал в отчаяние, едва тогава графът разбрал какво е направил. Разбрал, че той е продал всичко в себе си, продал своите мисли, своите свещени чувства, продал себе си на гномите за пари!

Всеки наш косъм на главата представя една наша мисъл, по право една дълбока мисъл на природата вложена в нас, проявена чрез нашия характер и темперамент. Думите на Христа: „Всеки ваш косъм е преброен" изразяват същата идея. И колкото да е „културна" тази болест - косопада, трябва да се съгласим, че не е много желателно нещо, макар да е оправдателно явление и макар, че това е един физиологичен признак на „окултуряването". Този признак говори между другото за упадък на културата изобщо.

Косата в своето развитие минава също по общия биологичен път - тя се заражда, расте, узрява, така да се каже и най-после умира. Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично.

Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения ù живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса.

Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането ù върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането ù върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата.

В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен. Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен. Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти. Чернокосите италианци, сякаш се раждат артисти - музиканти, художници. Точно обратен е русокосият. Има една немска дума, според която колкото любовта се отдалечава повече от слънцето, толкова повече слуша тя съвета на разума. Русият човек е повече човек на науката и сухата мисъл. Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия.

С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност. Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият.

Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост. От тях пък зависи и общото падане и разположение на косата върху главата. Меката коса върху правилната глава на някой брюнет говори красноречиво за неговия благороден характер, за неговата творческа енергия използувана и насочена в една полезна и издигаща насока. Това са магнетични натури, милосърдни. У жени с такава коса ще намерите изблик на най-нежни, сърдечни и топли чувства. Това са образи на майки, на мадони. Косата на тези жени пада изящно върху раменете на слаби къдрици. Тя допълва дълбокият огън, който се лъчи от цялото им лице. Меката коса у русите хора говори също за един омекчен характер, за една по-топла северна натура. Ние не можем да си представим един поет, музикант, художник, артист, човек на сърцето без една хубава, голяма, мека, слабо вълниста изящно сложена коса.

Твърдата коса се явява изразител винаги на грубото в човека, на грубите чувства, на грубите мисли. У чернокосите твърдата коса свидетелствува, че грубият чувствен живот взема връх над душевния. Представете си една дисхармонична глава и лице - поне нещо да има криво, някой кривоок или с изкривен нос и уста, - върху нея една твърда като бодили в разни посоки насочена коса, вие ще познаете в това лице един престъпник. Косата може да разкрие твърде много наклонностите и предразположенията на хората.

Един важен характерологичен фактор е прическата на човека - мъж или жена. Защото в нея човек разкрива своя характер като човек на проявата. Там се познава добрият човек, скромният, естет, дълбокият човек, суетният, ученият, деловият човек и пр. Жизнеността между другото се изразява и в блясъка на косата. В една свободно падаща дълга, мека коса на мъж, хармонично накъдряща се сама по себе си, вие ще познаете благородната осанка на Юпитер, на Зевс, както са го изразявали старите гърци. Колкото по-малко натруфена е косата на жената или мъжа, колкото по-хармонично седи тя върху главата, толкова по красноречиво говори за извисения характер и чувства.

Вие седите в една концертна зала, гледате отгоре, ще видите хора, мъже и жени с различна коса, с различна прическа. На свой ред към тоалета, косата и прическата ще ви направят най-силно впечатление отдалеч. Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава. И като се научи човек да чете по нея, ще бъде полезен на себе си и на другите. Защото той ще опознае малко повече скритото естество на човека

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube