ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА

Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител!

Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор!

Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот!

По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!

Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила! Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото! Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява!

Скоро издигащата се пред нас планина става цяла златна от изгряващите лъчи!

Какво слушаме? При наближаването към планината чува се горе някъде едно тайнствено глухо буботене, някакъв далечен тътнеж! Нещо като някой грамаден далечен хилядострунен оркестър, в който има всички тонове от най-ниския до най-високия! Ние отиваме към него! Планината ни е приготвила някоя красива изненада!

Край селото срещаме един селянин. Той ни казва:

- Какво правите! Невъзможно е да се ходи нагоре! Върнете се! Страхотия е там!

- Няма нищо! Ние сме приятели с планината!

Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва. Навлизаме в лещака. Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури! Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух!

В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!

При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда! Всяка година по това време почва нейният прилив! Тя раздвижва, тя възкресява всичко, до което се докосне! Тя крие в себе си зеления цвят на горите, хилядите багри на цветята и аромата на плодовете!

При спирките, които правим, Учителят ни говори. Но що става? Вятърът почва да става вече стихиен! Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение!

Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч:

„Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка!

Научи се да мислиш! Мисли, за да бъдеш щастлив! Мисли, за да влезеш в царството на радостта! Мисли, за да разрешиш всички въпроси, които те вълнуват! Мисли, за да станеш доволен! Мисли, за да извоюваш мира си! Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто!

Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии".

Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата.

Обичаш ли вятъра! Обикни го!

Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност.

Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената! Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори!

Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас!

По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа! Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка!

Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел-Шадай! Но нищо. Близо сме! Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр. Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите.

Най-сетне стигаме! Какво чувство ни обзема на Ел-Шадай! Това е мястото, което избираме за нашия стан. Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота? Целта е постигната. Ние сме на Ел-Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа! Не унивай!

Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка!

Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят!

Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло.

По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя:

„Наука е това, което дава права посока на живота, - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода ! За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношенията на твоя дух и душа към Безграничния трябва да са правилни.

Ти не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Аз ви говоря за любовта, понеже тя е във вас, и можете да я разберете. Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича. Най-голямото щастие е да служиш от любов. Защо трябва да обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не можеш да бъдеш щастлив! Щастието е път за свършения живот! Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот. Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път. Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание. Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е любовта. Всички престъпления стават извън любовта. Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие.

Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш. Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим.

Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение. Само с любовта човек може да бъде герой!

Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство. Щом измениш, ти не разбираш приятелството.

Любовта към Безграничния седи в следното: Щастието на другите хора е и мое щастие. Когато някой човек напредва, мен ми е приятно, понеже той и аз сме едно. Когато някой прави добро, то съм аз, и когато някой прави престъпление, то съм аз. Когато човек почне да чувствува благото на всички хора в себе си, чувствува техните страдания, техните мъки, като че той страда, после чувствува техните възможности за повдигане, тогава е на правия път. Ти трябва да добиеш онова качество, да можеш да живееш едновременно във всички хора.

Любовта е една сила всеобемляюща, която има пред вид благото на всички същества. Следователно, ти не можеш да обичаш когото и да е, ако не обичаш едновременно и всички. Несъвместима е тогава любовта. Мисли и работи за доброто на другите! Така ти създаваш условия за твоето добро, понеже твоето добро се включва в общото добро. Ти не можеш да образуваш връзка без любовта. Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния! Езикът на Безграничния - това е любовта. Ако ти обичаш, то и растенията, и животните, и минералите, и всички ще те разбират и обичат.

Да обичаме всички! Онзи, който не обича, той не е човек, той няма бъдеще. И няма по-лесно нещо от този закон на любовта. Като дойде любовта, всичките ви страдания, които имате, ще изчезнат, ще се стопят, Цялата земя ще се запали чрез нея и ще гори. Няма да остане нищо от сегашното! Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца.

Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце!"

Четенето свърши, но още стоим в мълчание. Ние сме потопени в красивия свят, който се разкрива в нас. Колко близки са тия думи до човешката душа! Тя разбира техния език, понеже те идат от нейната родина! Временно поутихна вятърът. По небето се появиха перести облаци от най-нежна полупрозрачна тъкан! Като че ли за малко небесната разумност чрез тях ни прати своята усмивка! Това трае само няколко мига. След това пак пред нас е лазурната небесна шир.

Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките! Те са ту осветени, ту потъват в дълбока сянка. Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа!

Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес. Тя ни посреща винаги с нов лик. Винаги тя ни разкрива нови тайни, нови страни на вярната си красота. Величието на планината се вижда както в минути, когато тя се проявява с всичката си мощ, тъй и в кроткото й и нежно засмяно лице при пролетен изгрев.

Ние чухме днес песента на планината!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube