ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

ПРИ МОРЕНИТЕ

От няколко дни сме на Яворовите присои. Ако някой гледа от София, никак не би подозирал, че в този източен кът на Витоша се крият красиви иглолистни гори. Нашият стан е на красива полянка, заобиколена отвсякъде със стройни ели. Още от първия ден изхождам околността, за да се запозная с хубостите на тоя край. На запад горите се прекъсват с обширни полянки, от които се откриват широки хоризонти. Изобилни ручеи прекосяват полянките, идещи от върховете. На югоизток дълбок дол, в чието дъно се спущат водите на мощна река. Над нас величествено се издигат Резньовете, тук-там още покрити с сняг. Това са последни останки, които си отиват.

Малко над стана - красива околчеста равна полянка. От тук хубаво се вижда слънчевият изгрев. Тук правим сутринните ритмични упражнения. Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките камъни, други пълнят дупките с камъчета и пръст.

Предстои ни друга красива работа. На северозапад от стана намираме хубави извори. Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край. Няколко дена работим тук. Колко кал изкарваме от тук! Грамадни канари требва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч. От всичко лъха чистота и красота.

Чудесна картина представлява вечерта на Яворовите присои! Около нас се издигат като видения тъмните контури на елите. ВЯтърът като минава по върховете им, създава мистична симфония, която ту се засилва, ту замира! Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат ТЪМНИТЕ очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена! Изобилен живот кипи тогаз в нея. Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот.

Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им!

Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя скала. По едно време се вслушваш. Под тебе, под грамадните блокове текат буйни води, идещи от Резньовете. А последните са току над вас. Те изглеждат тъй близо! Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било. Долу ниско се вижда всред горите "Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят.

Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението!

Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко!"

Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание ! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас.

Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове.

Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал!

Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства! Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота! Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води.

Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората!

Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат тук близки и осезаеми! Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе реалност!

Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube