ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Моментни снимки

Общ братски обед на Изгрева

на 22. Март т.г. - денят на пролетта

Средната чешма на Изгрева.

Художествена скулптурна работа, изобразяваща пробудения човек, за когото природата става отворена жива книга. Той я чете, той мисли, той твори. И всичко се събужда за нов живот. Великото Слънце на живота приветствува тоя нов свят на радост и творчество.

* * *

Набъбна земята, разтвори недра, поникна стъбълцето,

Поникна, погледна на божия свят.

Усмихна се, цъфна цветеца в полето.

Април е, живота танцува и кани и теб!

Не радва те сякаш теб пролетний чар,

Незряща, кат птица ранена отпускаш крила.

Вълни ароматни преливат, нектар

Пчелиците пият, туй радост зове се

Велика любов, засмей се, ела!

Гальовен и сладък гласът занарежда:

Живееш не жива сред живия свят.

Разкрий си сърцето, да грейне надежда,

Да цъфне цветеца, да пръсне свещен аромат!

Любов, ти я имаш, таи се тя в тебе,

Момента ли чакаш? Но цял е той зов!

Виж, пролет е вече, потънали в цвят

Стеблата преливат от жива любов,

И сокове тичат, наливат пчелиците мед,

Ще бъдат дърветата пълни със сладостен плод!

Ще гледаш ти жадно на божия дар,

Ръка ще протегнеш плод светъл да вкусиш,

Но който не дал е, не може да вземе. Разкрий си сърцето

И светлия извор да бликне, жадуващ да пие...

Разкрий го. В любов да пребъдеш!

И твоите шепи препълнени с плод,

Разкрий ги да даваш, да даваш, да даваш!

Д. А-ва

* * *

Из нивите извива тесен път,

Вървя из него всеки ден

И гледам, как растат, класят

В отплата за труда свещен.

Вървя аз всеки ден и мисля

За нивата на нашия живот.

Засял я в незнайно време,

Сеяча жетва чака – плод.

И ний растеме не с минути -

Нам трябват още векове,

Под слънце, зной, роса и бури

Да извисиме класове.

А чака търпелив сеяча,

Следящ за всеки житен стрък

И с благост милва всеки клас.

От слънчевата му любов

Ний черпим нашия живот.

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube