ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев.

ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА

Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори.

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.

Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!

За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти.

Един глас ти шепне:

„Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой".

Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи.

Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина:

„Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта.

Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов.

За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие.

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.

Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.

Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.

Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат.

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.

Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ.

Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.

Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе."

Словото се чете, но какво става с нас ? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-нисш върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувствуваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: Да се роди човекът на светлината. Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни.

Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.

Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно.

Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.

Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек.

Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни.

Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube