ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

Великата симфония

Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите – това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа.

Ти се намираш в една плодна и цветна градина – есен е. В пъстри багри, приятна топлина и красиви криви се излива целия живот на плодните дървета и дивната есен. И бързо и често се менят като в „скерцо" или „алегро", мотивите на времето, на багрите и на свежестта в цялата природа. И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина – това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота.

Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония.

Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие – неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте.

Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота – човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие.

Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.

Вътрешното единение с всичко – молитвата

Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня. Ние дирим някак нещата да вървят леко, неусетно, в една радост – израз на пълно безгрижие. И може би затова нашите страдания стават всеки ден по-големи и ние намираме все по-малко смисъл в живота. А възможно е човек никога да не намери спокойствие в живота, докато не обърне поглед към себе си и не намери в себе си пътя и сили за единение с всичко, за една дълбока неизказваема любов, която обгръща всичко в едно цяло. В това обръщане на погледа на човека към себе си, се крие началото за намиране пътеките на разрешението на най-важните и най-тежките въпроси на живота. Въпросите за Истина, за Бог, душа. Наред с тях въпросът за смисъл в живота.

Колкото повече почне човек да обръща поглед към себе си, толкова за него ще стават по-ясни всички ония загадки, които терзаят всеки смъртен. Всеки нов ден тогава ще му донася едно по-голямо и по-голямо вътрешно единение с всичко в живота. Вътрешното единение с всичко е велика сила. защото това е любов, която не може от нищо да бъде разрушена.

Вътрешното единение се изразява първо в тих разговор със себе си. От тези безмълвни разговори със себе си, човек ще научи това, което е самия той. Ще разбере, че той – този който пита – е една малка, не напълно съзнателна, част на този, който отговаря. — Ще разбере по-нататък, че този, който отговаря, живее във всичко, „живо" и „мъртво" в природата, съзнателно или не, видимо или невидимо. След като схване това вътрешно единство, което обединява всичко и всички, тогава ще просветне наново на човека и ще разбере, че целият живот с всичките свои малки и големи прояви, зависи от това неведомо вътрешно единство между всичко живо. Това „единство", носи името Бог, Първопричина, Великия Разум в природата и пр. Не е важно името. Съществено е добирането до тази велика и най-важна истина в живота. Същественото е тази истина да живее в човека и да стане двигател в неговия живот.

Мнозина през вековете са идвали чрез поглед в себе си до великото единение с всичко. Мнозина са давали в своя живот място на пълна проява на този велик Разум, чиято малка частица е човешката душа. И животът им е бил смислен, разумен, плен с творчество и неспъван от неуспехи и теготи. Те са живели във вътрешно единение с всичко. В това единение, всичките противоречия на живота са придобивали сами своето разрешение. Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни опитността, чрез която те имат смисъл и щастие в живота. Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него.

И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота. Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.

Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube